fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Интервюта

Клара Санчес: Очаквам България да ме изненада и покори

5 мин.
Klara Sanches

Klara SanchesКлара Санчес е носителка на най-старата литературна награда в Испания – „Надал“ за романа си „Това, което името ти крие“. Книгите й са издавани в стотици хиляди екземпляра и са преведени на множество езици в над 10 страни по света. През 2011 г. Санчес е удостоена и със Златния медал „Кастилия – Ла Манча“. През 2013 г. пък нейният роман „Небето се завърна“ (изд. „Colibri“) се сдоби с престижната награда „Планета“, която в стойностно изражение се нарежда непосредствено след Нобеловата награда. Именно този роман и предстоящото й гостуване в България станаха повод да поканим испанската писателка за интервю.

Книгите Ви са бестселъри в редица държави, превеждани са на десетки езици, имате и няколко престижни награди, сред които „Надал“ – най-старата и най-престижната литературна награда на Испания. Към какво се стремите оттук нататък в литературата?

Много съм признателна на тези награди, защото ми помогнаха да продължа напред в професионалния ми път, но никога не съм писала с мисълта за тях. Нещото, което ме прави щастлива, е да да давам свобода на въображението и да знам, че когато се събудя сутрин, ме очаква една история, история, която създавам със собствените си ръце.

В романа Ви „Небето се завърна“ една от второстепенните героини е българка. Как решихте да й изберете тази националност? Какво знаете за България?

Испания дълги години беше затворена в себе си заради диктатурата, от известно време насам обаче съжителстваме с руснаци, румънци (има двама герои в романа, които са от румънски произход), поляци, българи… Учим се да опознаваме тези страни и да ги обикваме чрез конкретни личности. Да кажем, че акцентът на различните езици достига до нас преди страната. Много е обогатяващо. А когато отида в България, очаквам тя да ме изненада и покори.

На главната Ви героиня Патрисия й се случват ред странни злополуки, които хич не изглеждат случайни. Вие вярвате ли в съвпадения, случайности, магии?

Животът е истинска магия, защото го създаваме с нашето въображение. Когато ставам сутрин и се оглеждам, не мога да повярвам, че всичко около мен е реално. А с Патрисия се случва така, че чрез неприятностите сама предупреждава себе си, че нещата не вървят добре нито в живота й, нито в отношенията й с останалите.

Бихте ли се повлияли, ако непознат човек Ви предупреди, че някой от близките Ви таи лоши мисли за Вас и желае смъртта Ви?

Зависи. Ако нямам нужда от това предупреждение, бих взела въпросния човек за луд и не бих му обърнала внимание. Но ако дълбоко в себе си ми е небходимо да разбудя в себе си послание от този род, бих го възприела като нещо съществено.

Ако „гордостта е най-голямото тъпо животно, което носим в себе си“, то с кое качество в нас можем да му се противопоставим?

Гордостта ни блокира и ни пречи да мислим, да анализираме ситуациите. Лекът срещу гордостта е мъдростта.

Nebeto se zavarna Klara SanchesВ книгата Ви неколкократно се споменава романът „Любовникът на Лейди Чатърли“. Защо избрахте именно Д. Х. Лорънс да бъде авторът, който главната героиня иска да прочете?

Истината е, че на мен ми се случи същото като на Патрисия (всичките злополуки, сполетели Патрисия, аз съм ги преживявала в реалния живот и затова реших, че мога да ги използвам, за да подкладя една сериозна параноя в главната героиня). Намирах се в дома на родителите ми, качих се на един стол, за да взема от библиотеката „Любовникът…“ и неочаквано краката на стола се разтвориха, както се случва в романа. Оттогава тази книга се превърна в нещо като фетиш на нещастията и спасението на Патрисия. Същото би се случило, ако книгата беше друга.

Кой от своите сънародници обичате да четете и защо?

Галдос и Емилия Пардо Басан. От нашата най-класическа литература обожавам „Селестина“.

Имате ли си специален ритуал, с който се вдъхновявате да пишете?

Подпирам компютъра на някоя книга, която ме е запленила, и се надявам нейната магия да премине през клавиатурата и да ме озари. Заобикалям се с предмети, които обичам да гледам и да държа близо до мен. Напоследък си слагам един пръстен на майка ми (тя почина неотдавна), който винаги, още от дете, ми е харесвал. Поставям си го само когато пиша. Щом свърша работа следобед, го махам и го прибирам в кутийката до следващия ден.

Какво бихте посъветвали всеки начинаещ писател?

Първото, което трябва да знае, е дали обича да бъде сам, дали е в състояние да прекарва дълги часове в самота. Второ, дали наистина вътре в него има нещо, което иска да изкара навън. Трето, да бъде верен на себе си, да се учи от другите писатели, но да не ги копира, защото уникалността е най-голямото богатство, което можем да дадем на другите.

Как ще завършите изречението: „Небето се завръща всеки път, когато…“?

… ти си тук.

Б.ред. – Гостуването на Клара Санчес беше първоначално планувано за месец май 2015г., но поради възникнали здравословни проблеми, които не позволяваха на писателката да пътува със самолет, срещата беше отложена. 

Романът „Небето се завърна“ е финансиран с подкрепата на програма „Творческа Европа“ на Европейската комисия.

Programa Tvorcheska Evropa

 

[ + ]