Преди два месеца имах удоволствието да присъствам на тридневен уъркшоп по драматургия. Изписвайки няколко странички в тефтера си, осъзнах, че въпреки любовта ми към литературата и театъра, през годините съм допуснал неловки пропуски в усвояването на основни понятия/термини. След като отнесох няколко забележки, вече се стремя да използвам по-правилното „персонажи“ вместо романтично-възвишеното – „герои“. Герои са например Крали Марко и Бъз Олдрин. Те са извършвали смели, не по силите на всекиго саможертви. Рискували са дори живота си в името на нещо огромно.
Нямам академичните познания, за да държа цяла лекция по въпроса, но този увод ми беше необходим, за да ви уверя, че хората в „Книга за другите“ (изд. „ICU“) са персонажи, а не герои.
Двайсет и една личности са сместени в компактния формат на книгата, излязла под редакцията на Зейди Смит. И нито една от тях не се впуска да спасява света или да оставя дебела бразда след себе си. Важно е собственото им съществуване – да го осмислят и оправдаят. Да прегледат набързо крайъгълните камъни от миналото и ако е нужно, да се покаят. Тези художествени образи крият огромно желание за живот, пък бил и той само между страниците. Готови са да споделят с нас най-компрометиращите си спомени, ако това ще спечели съчувствието ни и ще ги освободи. Някои успяха, други – не съвсем.
Зейди Смит е имала много ясна визия за крайния продукт, който е искала да създаде – литературна палитра от образи, стилове и форми. Нагледно доказателство за некотролируемата мощ, с която писателите могат да се въоръжат. Предоставила е почти пълна свобода на творците и те благодарно са се хвърлили в изграждане на своите персонажи.
Съвсем естествено е да не се впечатля от всички разкази. Някои ми се сториха прекалено претенциозни и не им повярвах. Други обаче ме заплениха до степен да мечтая да се развият в романи. Боцнаха ме с първите думи и ужасно охотно ги пуснах в съзнанието си.
Едно от най-острите жила се оказа на „Пъркъс Тут“ от Джонатан Летъм. Напълно непознат за мен писател, който е заковал ярък, налудничав и гениален (в областта си) чешит. Мъж, за когото класическото кино, музиката и литературата са нужни като въздуха, бургерите и използваната „с медицинско предписание“ марихуана. Узнах, че разказът е прераснал в романа Chronic City, който поколедно си пожелавам да види български превод в близко (или изобщо в някакво) време.
Вероятно съм се размечтал за кино, понеже и другият ми фаворит (макар и не в толкова екзистенциална употреба) използва киносалон за своя сцена – „Франк“ от А. Л. Кенеди. Невротичен мъж, полагащ огромни усилия да убеди всички, че не е невротичен. Фалшиво спокойствие, трупащо напрежение, до момент, в който едно порязване ще насече на парчета подредения му семеен живот. Страхотно ми допадна елегантността, с която авторът е пресъздал психосредата в мислите на Франк.
Може би ще отлича и „Гидиън“ на Зи Зи Пакър. Макар да е сред най-кратките разкази в сборника, само за две-три минутки успя да ми напомни за любимите Иън Макюън и Джулиан Барнс, да щрихира една уж неособена интересна връзка, да изгради ярки образи, да заформи проблем и да го взриви на финала. Страхотна работа, обожавам подобен стил на писане!
Много е важно да подчертая следното – двайсетината разказа са толкова различни и разнообразни във всяко естество, че е невъзможно читателят да не се влюби поне в няколко от персонажите. Убеден съм, че друг може да изпита досада от моите любимци и да се прехласне по онези, които аз удостоих само със сумтене.
В крайна сметка „Книга за другите“ е чудесен, провокиращ читателите сборник, ценен и с подробните бележки за всеки от участващите писатели. Тези бележки са истинско попадение. Поздравявам екипа на издателство „ICU“ за осъзнатата и изпипана работа, която са свършили. Дано красивата жълта корица грейне и по други домашни библиотеки.
Вижте как можете да подкрепите издателство „ICU“ чрез атрактивната им абонаментна програма. Имате възможност да прочетете откъс от един от разказите в сборника: „Гордън“ от Андрю О’Хейгън. Писали сме и за други заглавия на ICU – „Пътят към дома“, „Бруклин“, „Канела“, „Когато изпратим деня“, „Другата ръка“, „Как наказва Бог“.
