fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Книжен блиц за март 2017

8 мин.
Woman reading book in grass under tree with white blossoms

Април ни зарадва с прекрасно, топло и слънчево време, а сега и ние ще ви зарадваме с месечния ни книжен блиц. Продължаваме с кратките и съдържателни миниревюта, в които да ви представим книги, които сме прочели през изминалия месец.  А вие на кои книги се насладихте през март? 

Преслава Колева

Cherven izgrev Piars Braun„Червен изгрев“, Пиърс Браун (изд. „Ciela“, превод Светлана Комогорова-Комата)
След множеството тийн антиутопии, които експлоатират темата за социалното неравенство и превъзходството на едно общество над друго с цел икономическа изгода (то никога няма друга), „Червен изгрев“ на Пиърс Браун изпъква над всички и развива доста по-задълбочено идеята. Действието се развива в едно алтернативно бъдеще в Слънчевата система, в което хората са разделени на касти, обозначени с цветове. Много добре е построен светът, в който се наблюдава копиране на римския модел на управление и заигравка с боговете на Олимп. Най-горе на пирамидата, владеещи всички, са Златните – богоподобни, генно изменени и усъвършенствани хора. Главният герой Дароу е Червен, най-низшата и долна каста, но ще стане Златен и ще се опита да промени установения ред. Няма ярко разделение на добри и лоши, самият Дароу е някъде в сивата зона и, както отбелязва в началото един от персонажите, има хора мечтатели и такива, които се борят мечтата да се сбъдне. Вижте ревюто на Габи Кожухарова.

„Спасяването на Франческа“, Мелина Маркета (изд. „Милениум“, превод Илияна Бенова-Бени)
„Спасяването на Франческа“ е реалистичен тийн роман, който не е напудрен с лъскави момчета и момичета и успява да те потопи в историята. Срещаш се с персонажи, които са точно като хората, с които се разминаваш всеки ден в градския транспорт или на улицата – пъпчивото момче на съседната седалка, странното момиче с голям музикален инструмент или пък ексцентрично облечената тийнейджърка. Самата Франческа е пълнокръвна героиня, която на моменти ме дразнеше, а в други й съчувствах.

Наред с проблемите, съпътстващи съзряването, намирането на себе си и първата любов, Маркета засяга и темата за депресията, как тя променя и оставя следи в едно семейство. Майката на Франческа, която е била двигателят на семейството, изпада в депресия и животът на всички негови членове се променя драстично. Всеки се бори с отсъствието на майката по различен начин. Романът се чете на един дъх, а ако имате тийнейджър вкъщи, направете всичко възможно да го накарате да се докосне до тази книга. Ще му е полезна. Вижте ревюто на Цветомира Дукова.

Цветомила Димитрова

„Заговорът на Лас Флорес“, Андреа Ферара (изд. „Тонипрес“)
„Заговорът на Лас Флорес“ е малка, забавна и приятна книжка – 80 страници, които се прочитат на един дъх и те зареждат с позитивизъм за цяла седмица напред. Привидно книгата разказва за модерно семейство, което трябва да замени изпълнения с живот Буенос Айрес за малкото западащо село Лас Флорес в Патагония. Постепенно обаче авторката ни запознава и с останалите жители на Лас Флорес и чрез техните истории доказва, че когато обичаш едно място и развихриш въображението си, за го възродиш, се случват неочаквани вълшебства. Вижте и ревюто на Яна в сайта „Детски книги“.

Балади и разпади„Балади и разпади“, Георги Господинов (изд. „Жанет 45“)
„Балади и разпади“ обединява няколко стихосбирки на Георги Господинов – „Лапидариум“, „Черешата на един народ“, „Писма до Гаустин“ и „Неделите на един народ“. Редуват се различни похвати, послания и емоции. Стиховете ни отвеждат до Виена, Берлин, връщат ни в България и отново тръгват по света. Отново срещаме типичния за Господинов поглед към миналото, носталгията по изгубеното хубаво… и лошо. В стиховете му често се среща реалността – кучета, мухи, Централна гара в София. Понякога се усеща романтика, по често – меланхолия. Напомнят за поезията на ранната пролет или късната есен, когато времето е измамно, слънцето – несигурно, думите се губят във вятъра, а сълзите в дъжда. Такова време се преживява по-лесно с поезия и стиховете на Господинов са съвсем подходящи за случая.

„Забранява се неверието в съдбата“, Мамен Санчес (изд. „Хермес“)
Това беше втората книга на Мамен Санчес, която прочетох след „Щастието е чаша чай с теб“. Романът разказва за Сесилия Дуеняс и нейния опит да започне живота си начисто след развода си. Тя се мести в къщата на баба си и дядо си, превръщайки я в пансион със строги правила, които обаче трите нови наемателки понякога не успяват да спазят. Книгата проследява историите на различните герои, без да задълбава в чувствата, мотивите и мислите им. Страниците са изпълнени с романтика, подправена със забавни моменти и изненадващи приключения, а накрая всичко се нарежда по един сякаш съдбовен начин. Романът е приятен за четене и неангажиращ – чудесен лек за пролетна умора или за разтоварване след дълга работна седмица. Вижте ревюто на Преслава Колева за „Щастието е чаша чай с теб“.

„Отвъд играта”, Иво Иванов (изд. „Вакон“)
След „Кривата на щастието“ знаех, че Иво Иванов пише повече от статии за спорта и ни показва повече за хората от техните постижения и титли. „Отвъд играта“ всъщност е първият сборник със статии на Иво Иванов, но аз попаднах на него едва миналата година, когато беше представено новото допълнено издание. Между страниците и на тази книга се редуват различни истории – имена, които чувах за първи път, подвизи, достойни за възхищение, и теми, които те оставят замислен. Докато в „Кривата на щастието“ има и много статии, написани по уникален начин, стилът в „Отвъд играта“ ни е по-добре познат. Изненадващи са героите, техните съдби и разнообразните емоции, които предизвикват и които те карат да се връщаш към книгата отново и отново. Вижте и ревюто на Росен Рашков.

Стефани Калчева

„Душата ми плаче за сняг“, Стефан Цанев (изд. „Жанет 45“)
В „Душата ми плаче за сняг“ са събрани 60 стихотворения, които Стефан Цанев е писал през последните 60 години (от 1956 до 2016). Беше ми интересно да проследя всички различни теми, които са го вълнували в този голям отрязък от време, както и различните етапи, периоди, промени – от бунтът на младостта до мъдростта на зрелостта. Неговите собствени думи за поезията обобщават инстинкта за писане:

Поезията е най-древното магическо изкуство. Шаманите са били първите поети на земята, които чрез мистични заклинания прогонвали злите духове и укротявали природните стихии, за да спасят племето си.
Поетите са последните шамани на земята, които продължават да вярват в магическата сила на думите и се надяват с тях да запалят светлинка в душите на хората и да спасят загиващия от бездушие свят. И едните, и другите са наивници, разбира се. Но луд умора няма.

Ако ви се чете красива и чиста поезия, „Душата ми плаче за сняг“ ще ви хареса, без значение от сезона и настроението. В нея има от всичко по много.

„Хатидже Султан“, Хъфзъ Топуз (изд. „Жар-Жанет Аргирова“)
Хъфзъ Топуз ни разказва за османската принцеса Хатидже Султан, сестра на Сюлейман Великолепни, чийто живот дълго време е низ от щастливи събития, комфорт и привилегии. Краят на XVIII и началото на XIX век обаче е размирен период в историята на Османската империя и всичко може да се преобърне за миг. Управлението на Селим III, братът на Хатидже, е реформаторско, модерно, за жалост и ненавременно, затова е и свален от власт.

Освен интересен от историческа гледна точка, романът ни показва и любовта между Хатидже и Антоан Мелинг – френски художник и архитект, който тя наема на работа. И двамата, макар многото различия помежду си, си приличат по свободолюбивия характер и усещането за красота. Междувременно Топуз ни развежда виртуално из Истанбул и неговия артистичен живот. Ако ви се чете комбинация от история и романтика, „Хатидже Султан“ съчетава и двете.

Погребални обреди„Погребални обреди“, Хана Кент (изд. „Litus“)
„Погребални обреди“ е любопитен роман по много параграфи. Първо, по истински случай е, което винаги ме привлича, защото ми оставя усещането, че съм била в машина на времето и съм надникнала в нечия история. Второ, действието се развива в Исландия през далечната 1829 година, а това не е нито място, нито период, за които съм чела особено много. Исландия е мистериозна и красива, особено в онези години.

Те обаче са и сурови със своите обичаи и закони, най-вече към младата Агнес – точно за нея и последната публична екзекуция по тези места става дума в романа. В разговорите й с младия свещеник Тоти се избистря и оформя нейният образ, противоречив, мъглив, интригуващ. Редица морални въпроси излизат на преден ред. Докато четях, изпитвах ту съжаление, ту разбиране, ту искрено недоумение. До последно не е ясно извършила ли е, или не престъплението, за което е осъдена на смърт. Повече от триста страници добра литература, която ще препоръчвам на всичките ми приятели и познати.