fb
Ревюта

А защо Криско да не може да бъде герой?

2 мин.

„Аз не съм героят,
който те предаде в боя…“

Започвам с този цитат от последната песен на Криско в колаборация с други двама дразнещи типажи – Павел и Венци Венц, за да напрегнем обстановката достатъчно. Точно в такава изнервена атмосфера можем да си кажем всичко, което е на езика ни.

А тук то е следното:

За добро или лошо, всяко поколение избира идолите си. Кристиян Талев-Криско е идол на тийнейджърите в България – точно толкова, колкото са и Преслава, Глория, Азис и други без втори имена. Aко тийн любимец ще издава (полу)биография, то е добре тя да е със смислено послание, добре направeна полиграфически и поднесена по правилния начин на аудиторията си.

Е, представям ви „Пътят нагоре“ на Криско, а вие ще трябва да приемете успеха на тази книга.

Изданието по идея на „БГкнига“ не блести със съдържание и се позиционира доста по-близо до бизнес жанра, отколкото до биографичния. Определено обаче е нива над всичко, което родителите читатели биха могли да очакват на фона на текстовете на Криско. Защото метаморфозата на рапъра от Габрово през последните две-три години е видима и точно в „Пътят нагоре“ ще намерите обяснението какво и защо се случва с него.

Но понеже „българска е“ не би трябвало автоматично да е повод за по-високи оценки, усещането от книгата остава в златната среда. Безспорно важен продукт, който не претендира за литературна стойност или висоти в автобиографичния жанр, но е първа стъпка на една звезда към още по-близък контакт с феновете.

Също както при дебютната книга на Емил Конрад, тук сякаш говори баткото, който не е успял да избяга от наивността на езика, а и не навсякъде има консистентност (ох, това не мога да го обясня на петокласник…). Липсват ми и конкретни случки около участията две-три, разказани повърхностно, не са достатъчни. Ще трябва да преглъщате и пошлостта на средата, в която се развиват част от събитията, но да, „българска е“.

Важните послания обаче са тук – и за наивните мечти за голяма музкална кариера, и за отношението към жените, и за ролята на наркотиците в живота на всяка звезда. Ако трябва, прочетете я преди детето си, за да сте спокойни, няма да останете разочаровани. А следващата книга на Криско – поне 400 страници.

[ + ]