Българските издатели често се оплакват, че разказите не се продават никак добре у нас, следователно и инвестицията в тях е твърде рискова. Този факт винаги ме е учудвал, но не защото не вярвам, че е така, а защото късата форма винаги ми се е струвала доста по-добре „екипирана“ за нуждите на съвременния читател, отколкото дългата. Времето, което можем да отделим за четене, често съвпада с чакането по спирките, с возенето в метрото, автобуса или трамвая, с обедната ни почивка или ритуала ни преди сън – сравнително кратки отрязъци от време, перфектни за запълване с една изкусно поднесена история.
Трудни за продаване или не, издателство „ICU“ отдавна е приело предизвикателството да налага в България хубавите сборници с разкази. „Когато изпратим деня“ (който ми е особено любим), „Книга за другите“, „Американският любовник“ и, разбира се, „Куфарът на брат ми“ и „Бащите не се отиват“ са част от добрите примери в каталога им. Съвсем скоро до тях се нареди и „Литературен обяд и други разкази“ от авторката с име като на фея Ейлиш ни Гуивна.
Ни Гуивна е една от най-изтъкнатите съвременни писателки в Ирландия. Библиографията ѝ включва множество сборници, романи, детски книги и пиеси за радио и театър. Носителка е на впечатляващо количество награди, сред които и ПЕН за изключителен принос към ирландската литература.
Един от най-вълнуващите моменти около публикуването на „Литературен обяд и други разкази“ е, че Ни Гуивна прави специална селекция от творбите си за първата си среща с българските читатели, следователно държим в ръцете си уникално издание. Това обяснява присъствието на няколко истории с българска нишка, конкретно „Кадънка в снега“ и „Изворци“. Връзката между Ни Гуивна и България е и личнa, направо семейна, но повече за нея ще научите от предговора на преводача Димитър Камбуров.
Определено харесах подбора на творбите в книгата. Впечатление ми направи и подредбата им – осезаемо е плавното преливане от настроение в настроение, от тема в тема (лично при мен тази за аборта се открои най-ярко). Понякога със сборниците ми се случва отделните истории сякаш да се сливат помежду си заради сходни мотиви, герои и език. Тук обаче разказите са много характерни и след прочита ще си спомняте ясно всеки един от тях, независимо дали е бил „вашият“, или не.
Ейлиш ни Гуивна (снимка: Irish Times)
Със сигурност ще опознаете няколко различни лица на Ирландия, някои от които недружелюбни и меланхолични, други – иронични и озадачаващи, трети направо смъртоносни. Ейлиш ни Гуивна обича да поднася изненади и съществува голяма вероятност точно когато си мислите, че сюжетът е поел в дадена посока, изневиделица да осъзнаете, че всъщност сте попаднали в засада.
Както става с всеки сборник или антология, неизбежно е да си откроите любимци. Моите фаворити са „Джаф-джаф-джаф за Де Валера“, „Акушерка на феите“, „Берлин“ и „Изворци“, но абсолютно всички истории са страшно приятни за четене. Опитното перо на Ейлиш ни Гуивна, изпод което са излезли куп разкази, си личи на всяка страница. Тя галантно те увлича от самото начало и изгражда портрети на героите си с такава лекота, че няколко изречения по-късно вече си убеден в тяхната пълнокръвност – четеш за напълно реални хора и няма сила, която да те убеди в противното.
Струва ми се, че при разказите чистото умение на автора и прецизността на стила му са дори по-важни, отколкото в романите, защото краткият обем не допуска слабости – просто няма къде да ги скриеш. Или както чудесно е обобщено в едноименния „Литературен обяд“:
Съвършенството се крие в упражнението – беше го запомнил от семинара по творческо писане. Бъди постоянен и настойчив, никога не се разконцентрирай. Неслучайно беше написал стотина разказа, а разказът е стрела, полетяла към своята мишена. Винаго го казваха. Писане, прицел, огън.
Тук е мястото за адмирации и към елегантния превод на Димитър Камбуров. Както вече споменах, в изданието е поместен негов предговор, от който ще научите повече за запознанството му със сборника и авторката, за работата му по текста, за някои от езиковите особености на произведенията и подхода му към тях. Традицията с писането на предговори е похвална и макар на моменти този на Камбуров да е натоварен с прекалено много филологически анализи за моя вкус, с удоволствие прочетох повече за личността, стояща зад книгата, и случващото се „в кухнята“.
Ако ви се е отворил апетитът за истински добра проза, „Литературен обяд и други разкази“ ще го утоли с дванайсет богати ирландски блюда. Това са изкусно написани и приземени истории, за които най-искрено се надявам да бъдат оценени подобаващо у нас. В крайна сметка, всички обичаме хубавата храна, дори и да е за душата.
Не пропускайте интервюто ни с Ейлиш ни Гуивна, както и възможността да прочетете разказа „Градът на литературата“ тук.
Ейлиш ни Гуивна гостува в България тази седмица, на 15 март (петък) от 18:00 ч. в Зала „Виктория“ на Столична библиотека. Водещ на срещата ще бъде преводачът Димитър Камбуров, а специален гост – Негово превъзходителство посланикът на Ирландия г-н Майкъл Форбс. Присъединете се към събитието във Facebook за новини и допълнителна информация!
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си.
