fb
Ревюта

„Книга за другите“ и за нас самите

3 мин.

Зейди Смит - Книга за другитеПо принцип не съм страстен почитател на разказите – оставят ми неприятното усещане за незавършеност и непълнота. В романите можеш да проследиш развитието на даден персонаж, да усетиш по-осезаемо обстановката и палитрата от емоции. Въпреки това веднага пожелах да прочета „Книга за другите“ (изд. „ICU“), щом научих, че е под редакцията на любимата ми Зейди Смит.

Сборникът с разкази е упражнение по стил – около двайсетина автори с разнообразен език, произход и опит получават задачата да си измислят някого. Името на този някого е и името на разказа, той е отправната точка, обобщението. И тъй като е книга за другите, историята се разказва от страничен наблюдател, който, подобно на читателя, постепенно добива поглед към цялата картина.

Героите са смели, уплашени, невротични, силни – намислете си едно качество и ще го откриете из страниците. Най-големият плюс ми се струва именно обобщеният човешки опит, реалистичните характери и всекидневните малки истории, които в своята житейска обикновеност рисуват големите щастия и трагедии.

Не всички разкази ме докоснаха, но тези, които не успяха, не считам за загуба на време, а за уроци по стил. По-важното за мен е, че открих немалко персонажи, които ме разчувстваха искрено. Някои от тях бяха малко мистериозни, уплашени и чудати – те се опитваха да открият смисъла в един свят, който е изтъкан от безсмислици и неуспешни опити за улавяне на времето.

Мълчанието и неразбирането, разстлано между двама съпрузи, детето, което е обречено още преди раждането, съдията в края на дните си, малкото момиче, навлизащо в света на възрастните… всички те се смесват в един събирателен образ на човека, който търси своето място в света.

Зейди Смит признава, че е искала да запази индивидуалността на всеки разказ и затова корекциите й са съсвсем дребни. Липсата на вмешателство наистина представя на читателя богатство от различни и пъстри литературни светове. Ето как ги описва и самата Смит:

Всеки от тях е отделна вселена. Тук не се предлага конкретна теза, няма дефинитивни твърдения по отношение на фикционалния образ. Нито пък целта е откровен „реализъм“ или „натурализъм“ – доколкото тези понятия изобщо съществуват. Надеждата беше книгата да се превърне в жива демонстрация на твърдението, че съществуват толкова различни начини за създаване на „образ“ (или за отричане на възможността за „образ“), колкото и писатели.

„Книга за другите“ е малка красива книжка (поздравления за оформлението!), която е колкото за другите, толкова и за нас самите – ценно литературно изживяване, поднесено от най-добрите съвременни разказвачи.

Прочетете и ревюто на Димитър Аврамов за „Книга за другите“. Не пропускайте и ревютата ни за романите на Зейди Смит – „Бели зъби“ (от Милена и Димитър) и „NW“.

[ + ]