fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Магичното перо-мачете на Рулфо из дебрите на Комала

4 мин.

„Всяка въздишка е като глътка живот, от която човек се лишава”

Част от истински великите не пишат много. Чужда им е графоманията, последвала бързата слава. Творбите им се събират в единични томчета, които читателят изтърква от прекомерно носене, препрочитане и кътане по различни полици от живота и паметта си.

По тази линия можем да свържем Хуан Рулфо например със Селинджър, макар двамата да са далечни като култура и теми. Или не чак толкова, защото истински великите споделят едно неназовано или пък много конкретно поле на проблематика.

Хуан Рулфо е мексиканският писател, родоначалник и идеолог на магическия реализъм. За Маркес, Борхес и Онети Рулфо е същото, каквото е Уитман за бийт поколението на Керуак, Бъроуз и Гинсбърг.

Думата е вдъхновение.

С оранжевото издание на „Абагар“ държиш в ръце почти всичко от Рулфо и това те въодушевява. В него са събрани разказите му под сборното заглавие „Равнината в пламъци“ и мистичният му роман „Педро Парамо“.

Разказите са ювелирна картина на семейството, пропити също с темите за смъртта и вярата. Няколко от текстовете са особено силни и рефлектиращи върху читателя.

„Защото сме много бедни“ – наводнението е отнесло домашната крава, любимка на най-малката дъщеря, и баща и брат се страхуват, че момичето ще тръгне по лошия път на сестрите си.

„Талпа“ – умиращ човек отива на поклонение пред Дева Мария, подпомаган от съпругата и брат си, които крият любов помежду си.

Едноименният „Равнината в пламъци“ – несигурният живот на метежниците срещу официалната власт в Мексико.

„Чуваш ли как лаят кучетата“ – баща-вдовец носи на гръб ранения си грешен син, преследван от убийци.

„Анаклето Моронес“ – шедьовърът, който просто трябва да се прочете.

Фабулата на романа „Педро Парамо“ е усложнена, разказът е нелинеен и накъсан, води се от няколко гледни точки на различни участници – живи и мъртви. Минало и настояще са споени в мистично единство. След смъртта на своята майка героят отива в земята на Комала в търсене на имението Медиа Луна и своя митичен баща Педро Парамо. След тайнствени срещи с мъртъвци в изоставения град, отчаяно измолващи непосилно опрощение за своите грехове, героят също намира смъртта си, но продължава да чува историите на погребаните наблизо. Впоследствие фокусът се измества към невъзможната любов на местния Дон, дал името на целия роман и пребиваващ в трагична невъзможност да има единствената жена, която някога е обичал поради нейната болест и умопомрачение.

Комала може да се възприеме като архетип на Макондо на Маркес. Това е пресечната точка между истината и въображението, реалността и съновиденията, живота и отвъдното:

Комала е върху жеравата на земята, върху самия вход на пъкъла. Умрелите, като стигнат ада, се връщат за завивки.

Тук е преизподнята на душите, които болезнено блуждаят в преследване на покой. Тук е и някакъв спорен бог, който така и не прощава с благословията на своите слуги-свещеници:

Живеем в земя, където всичко се ражда благодарение на Провидението,
но се ражда кисело…

Светът се възхищава на Борхес и Маркес. Рулфо е по-слабо известен от тях, както по-малко популярен е бащата на Амадеус – Леополд Моцарт, дал музикалния ген, нюх и образование на безподобния си син.

Рулфо не може да се похвали с обемно творчество, но малкото, което е написал, изглежда и се чете като много мислено, преживявано, вероятно редактирано многократно, за да изведе така или иначе автора до историческата му роля на апостол на магическия реализъм.

Хуан Рулфо е човекът, прокарал своя собствена просека в равнината от пламъци и долината на Комала/Макондо, по която продължават и големите имена след него.

Автор: Ангел Иванов