Преди няколко седмици ми се случи нещо, което ме накара да се почувствам адски глупаво. Бях излязла с приятелки и случайно се заговорихме за ученическите си години. Неусетно темата се прехвърли върху летните ваканции, а оттам – върху списъка със задължителната литературта.
Оказа се, че всичките ми приятелки стриктно са спазвали заръките на учителите и са изчели всяка книга, включена във въпросния списък. А аз… Ами падах си по криминални романи и прекарвах ваканциите с Агата Кристи и Джеймс Хадли Чейс, ехидно присмивайки се на послушните си съученици. И ето ме в началото на ноември, попаднала сред наистина четящи хора, неспособна да се включа в нито един разговор, свързан с книги. Детски книги.
Странно е как човек си дава сметка за собствената си ограниченост най-вече посредством другите. Години наред прекарах без да усетя липсата на класическите детски романи, а един-единствен разговор преобърна представите ми и ме накара тържествено да си обещая, че ще попълня пропуските от ученическите години. Ето как започнах да чета “Малки жени” (макар и да не съм съвсем убедена, че е част от задължителната детска литература в училище)…
***
Мег, Джоу, Бет и Ейми са четири сестри, които водят тих и спокоен живот в къщата на родителите си. Внезапно обаче всичко се променя, когато в САЩ избухва Гражданската война – баща им отива на фронта, парите им се стопяват за месеци, а Мег и Джо са принудени да си намерят работа. Именно тук започва разказът за техния живот. На пръв поглед историята не е нищо особено. Романът изрежда обикновени събития, недоразумения, срещи. Кара ни да се превиваме от смях с веселите шеги на момичетата и ни натъжава с мрачните им прозрения. Езикът е обикновен, прост, детски. Героите понякога изглеждат нереално патетични или прекалено зрели за възрастта си. Кое е особеното ли? Особено е въздействието, което романът оказва върху всеки, който се потопи в страниците му. Защото историята на семейство Марч уж е обикновена история с обикновени герои, а дори за миг не можах да се откъсна от случващото се със сестрите. Преживявах с тях мъката и неволите им, радвах се на техните успехи и щастливи моменти, влюбих се заедно с тях… в тях. Защото именно чрез обикновените събития и случки най-лесно се стига до посланията на книгата – послания за любов, приятелство, уважение и разбиране.
“Малки жени” е задължителен роман за всяко момиче, което е тръгнало по пътя на съзряването. “Малки жени” е задължителен роман за всяко момиче, което се колебае накъде да поеме в живота си. “Малки жени” трябва да бъде (ако не е) задължителен роман в училищния списък с книги!
***
А ето и няколко интересни факта около романа “Малки жени”:
- Луиза Мей Олкът написва книгата само за 6 седмици;
- Прототип на семейство Марч е нейното собствено семейство;
- Четирите сестри от “Малки жени” са героини в още три романа – “Добри съпруги”, “Малки мъже” и “Синовете на Джоу”.
P.S. Прочетох “Малки жени” в превод от Правда Игнатова, но ако решите да прочетете романа, бих ви посъветвала да потърсите издание с превод от друг преводач.
Вижте и трейлъра на екранизацията на „Малки жени“
Straahotno