Първата ми реакция за „Момиче, измий си лицето“ (изд. „Хермес“) беше, че това едва ли е моята книга. Заглавието и корицата ми се сториха странни, но е много хубаво, когато първото впечатление лъже. Забелязах, че призивът на Рейчъл Холис е да спра да вярвам на лъжите коя съм и да се превърна в жената, която трябва да бъда, затова реших да изляза от книжната си зона на комфорт и да посегна към нещо нетипично за мен.
Коя е Рейчъл Холис? Тя е адски откровена жена, собственичка на медийна компания, съпруга и майка на четири деца. Намира време да спортува, да готви, да декорира, да пише и да вдъхва увереност на жени по целия свят, като изнася семинари и лекции. Ако вече ѝ завиждате за енергията и живота, истината е, че не всичко е розово, а още по-малко е било такова в миналото ѝ.
Толкова сме свикнали с лъскавия образ в социалните мрежи, които ни навират в лицето единствено успехите на останалите, че някак неусетно приемаме как има някаква тайна, някакъв велик заговор, благодарение на който всички са красиви, слаби, богати и успешни. Рейчъл разбива това клише, защото много пъти е получавала коментари от този тип и вместо да поддържа лъскавия имидж на „падна ми от небето, късметлийка съм“, решава да говори за най-срамните и трудни моменти от живота си. А те никак не са малко. От петдесет и няколко часово раждане до дългата и сложна процедура по осиновяването – нещо, за което не ѝ е леко да разказва, но знае, че може би някъде там има една жена, която точно в този момент се нуждае от кураж, понеже минава през същото.
Всяка глава представя една лъжа, която сме свикнали да приемаме като истина. Гарантирам, че в 99% от случаите ще се припознаете по един или друг начин, дори и в тези за майчинството. Без значение дали е родител, или не, всяка жена се опасява, че не може се справи, че въпреки цялата натрупана умора, пак не е направила достатъчно. Нашите лъжи всъщност супер много си приличат и не признават нито възраст, нито семеен статут, религия или професия.
Самата Рейчъл е религиозна. На моменти ми се искаше да не го споменава толкова често, да не се обръща към читателите със „сестро“ или „приятелко“, но в крайна сметка посланието беше далеч по-важно от моята представа как една жена е трябвало да си напише книгата.
Рейчъл Холис (източник: USA Today)
Като работеща майка, Рейчъл среща собственото си и чуждото неодобрение. Още като момиче изживява трагедия в семейството, а като пораснала жена ѝ разбиват сърцето, и то не кой да е, а бъдещият ѝ съпруг. Струва ми се много смело, че е готова да представи и двамата в не особено добра светлина във всеки един етап от израстването им. Тя е онова момиче, което ще заяви – да, аз съм завиждала, прекалявала съм с алкохола, осъждала съм чуждите избори, не съм одобрявала възпитателните методи на непозната майка в самолета, срамувах се да говоря за секс и не знаех дали мога да се справя с живота, който настояваше да го живея.
„Момиче, измий си лицето“ не е книга, която цели с вълшебна пръчка да оправи всичките ни проблеми. Рейчъл Холис набляга на това, че всяка от нас сама трябва да си бъде супергерой, но е толкова по-лесно, когато открито говорим за уязвимите си моменти. В крайна сметка животът не е само красиви снимки в Instagram. Животът е това, което понякога ни провокира да станем, да съберем сили, да си измием лицето със студена вода и да се впуснем в поредната битка с една идея по-уверени и можещи.
Прочетете и ревюто на Хриси в „Hrisilandia“. Видеоревю от Райс можете да гледате в буктюб канала „Четат ли двама“. Един по-негативен отзив ще откриете при Теми от „Writing is fun“.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
