Септемврийският брой на видеорубриката на сайта „Аз чета“ –„Писателите“ – премина под знака на доброто настроение и смисления разговор с гост журналиста и писател Николай Терзийски. С него разговаря Цветомила Димитрова, член на екипа на „Аз чета“ и авторка на едно от ревютата ни за дебютния роман на Николай Терзийски – „Отлъчване“. Рубриката „Писателите“ цели да ви запознава със съвременни български автори и се излъчва с подкрепата на „ProCredit Bank“.
В първата част от разговора Николай Терзийски сподели любопитни факти за себе си и читателските си навици. Той разкри пред зрителите страстта си към рок и метъл музиката. За своя любима група посочи финландската Amorphis, а един от предпочитаните му автори (с когото би куфял на рок концерт) е Харуки Мураками. Младият български писател каза, че си пада по шантавата литература – всичко извън традиционното грабва вниманието му. Обратното пък важи за формата – Терзийски залага почти изцяло на хартиените книги, защото те му носят значително по-голямо удоволствие от електронните.
Друг негов любим роман, чието продължение (ако такова съществуваше) би прочел с радост, е „Пътеводител на галактическия стопаджия“ от Дъглас Адамс.
Цветомила помоли Ники Терзийски да донесе две книги, които са много важни за него, и да разкаже повече за тях. Едната беше първата част на двутомника на Маркес, включваща произведенията „Сто години самота“, „Няма кой да пише на полковника“, „По сходство“ и „В лош час“. Той сподели, че „Сто години самота“ го е формирала като човек и като писател, макар, разбира се, да не се сравнява с Маркес.
На втората книга, която Терзийски представи като своя любима, попаднал в Столична библиотека, която често посещава (толкова често, че библиотекарите е трябвало да му напомнят максимума от три книги на ден за заявяване през онлайн платформата им) и на чиято награда за виртуален читател е почетен носител. „Между рая и ада“ (изд. „Жанет 45“) от Йон Калман Стефансон толкова го е завладяла, че я е записал на диктофон и я слуша, докато тича в парка.
Според Николай Терзийски четенето далеч не е излязло от мода и младите хора със сигурност обичат книгите. Той посочи като доказателство настоящия лайв и самия сайт „Аз чета“. Единствената разлика с читателите от предишни поколения е, че днес те трудно могат да бъдат манипулирани, защото съвременните начини да се информираш за книгите са най-разнообразни.
Следващата част от разговора беше посветена на писането. Терзийски сподели, че е използвал магическия реализъм като похват в дебютния си роман „Отлъчване“, вероятно защото той му е любим и при четенето. Всяко място и епоха в книгата са детайлно проучени, а част от случките са вдъхновени от истории, разказвани в рода му. Авторът сподели, че богатството и красотата на диалектите трябва да се ценят, и изтъкна ролята на Милен Русков и романите му в проправянето на път в тази посока.
Към края на разговора Терзийски даде съвет на онези, които тепърва изследват територията на професионалното писане – водещо за тях трябва да е вдъхновението и историята, която се е родила в главите им, а не съобразяването с това какво би се харесало на читателите. Според него само тази автентичност може да роди истински добро произведение.
Писателят отговори и на много въпроси от зрителите на стрийминга. На най-задавния от тях – за бъдещите си творчески планове – отговори, че ще напише следваща книга само когато има какво да сподели с публиката. Коментира и кампанията на „Аз чета“ – „Писател назаем“, изтъквайки изключителната ѝ значимост за подрастващите. Терзийски дори изрази съжаление, че подобна инициатива не е съществувала, когато и той е бил ученик.
Николай Терзийски е роден в Смолян, работи като журналист и публикува авторски разкази, есета, ревюта в блога си „Терзилъци“. Дебютният му роман „Отлъчване” (изд. „Жанет 45”) бързо спечели сърцата на читателите, а през 2018 г. бе отличен с голямата награда в категория проза от Националния конкурс за дебютна литература Южна пролет и номиниран за Литературните награди „Перото“ в категория „Дебют“.
Припомнете си и „Писателите“ с участието на Марин Трошанов и Ивинела Самуилова.
