fb
НовиниПо света

Нобеловата награда за литература тази година може да бъде пледоария в защита на свободата на словото (прогноза)

3 мин.

Нобеловата награда за литература тази година може да бъде пледоария в защита на свободата на словото, съобщи АФП, цитирана от БТА. В четвъртък тази седмица Шведската академия може би ще се осмели да направи открито политически избор, твърдят експерти.

Като възможни носители на наградата се споменават имената на руската писателка Людмила Улицка, която е противник на политиката на Кремъл, както и на Салман Рушди, срещу когото има издадена фетва и който пострада при атентат през август 2022 г. 

Шведската академия би могла да отличи и по-малко известен автор, както често се е случвало досега – като китайската авангардистка Цан Сюе. 

Изборът на Улицка може да покаже, че литературата остава свободна пред лицето на политиката и би обърнал внимание на руската литература независимо от войната в Украйна, коментира Лиса Ирениус от ежедневника „Свенска Дагбладет“. 

Скандалът #MeToo (#Аз също) разтърси Шведската академия през 2018 г. и беше последван от противоречивото връчване на Нобелова награда за литература на австрийския писател Петер Хандке. Хандке подкрепяше сръбската страна по време на войните в бивша Югославия през 90-те години на миналия век. 

През миналата година Нобеловата награда за литература получи френската писателка Ани Ерно, чието творчество е посветено на женската еманципация и конкретно за книгата „Годините“ (изд. „Лист“). В годината преди отличаването на Ерно наградата отиде при занзибарския автор Абдулразак Гурна, който разглежда темите за колониализма и расизма. 

Последните години показват осъзнаване, че не може да се остане в рамките на европоцентризма, че е необходимо повече равенство, и че наградата отразява епохата, каза Карин Франзен, литературовед от университета в Стокхолм.

Шведската академия е с подновен състав – почти половината от членовете са сменени след избора на Хандке. По-голяма част от тях – автори, философи и учени, днес са много ангажирани с обществените дебати, организират дискусии за свободата на изразяване и равноправието и имат публикации в шведската преса. Това би било немислимо преди пет години, коментират експерти. Поетесата от ирански произход Джила Мосед, която е сред членовете на Академията, заема позиция срещу режима в Иран и дава висока оценка за литературното дело на сирийския поет Адонис, който се споменава за Нобелова награда от десет години. Сред другите „кандидати“ в списъка на критиците са румънецът Мирча Картареску, унгарците Петер Надаш и Ласло Краснахоркаи, французите Мишел Уелбек и Мариз Конде. 

При положение че Академията обеща да се отвори към други географски зони, опасявам се, че нямаме необходимите знания да познаем къде ще отиде наградата, дори да сме с докторат по литература, каза Виктор Малм от таблоида „Експресен“. 

Шведската академия се консултира с външни експерти, за да успее да оцени авторите от различните региони. 

Досега едва 17 жени са печелили Нобелова награда за литература. Лауреатите са общо 119.

Книгите на нобеловите лауреати можете да откриете в Ozone.bg