fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Вакханалия по френски в „Пирът на зверовете“

4 мин.

Малко ледени тръпки по гърба са необходимост в летните жеги и първият издаден на български роман на Доминик Мезон ни доставя точно това, и то в изобилие. Пирът на зверовете“ (изд. „Милениум“) е великолепен избор за почитателите на не един жанр, защото, освен че е многопластов, има политически привкус, ужаси и солидна доза психологизъм.

Езикът е много по-изкусен от масовия американски трилър и не подценява вкуса на читателите си. Несъмнено роля играе и блестящият превод на Александра Желева, която е поставила и много уточняващи бележки под линия, всички от които, според мен, съвсем на място.

Харесах тази прясно излязла на пазара книга още в първите глави, но по-важното е, че увлечението и интересът ми само се увеличаваха с изтъняването на оставащите страници в ръцете ми…

Трилърът започва напрегнато и мистично  усещането е, че си в киносалон, а пред теб се разкриват сцена на маскен бал. Но не какъв да е. Пиршеството събира елитни гости – свръхбогати бизнесмени и политици, пренаситени на стандартните, скучни коктейли и официални вечери, жадни за нещо по-различно. Лицата им са скрити зад маски на зверове, а жените влизат в ролята на кошути, които чакат да бъдат уловени. Уловът обаче идва от неочаквано място – самият домакин е покосен от мистериозна отрова, която кара вътрешностите му буквално да се пръснат. Хаосът и паниката слагат край на пиршеството, а загадките около ужасната смърт започват да се заплитат.

Доминик Мезон (снимка: Kh Dedalus)

Оказва се, че убитият е бил предупреден в писмо, но е пренебрегнал заплахите. Подателят се подписва с псевдоним – Жудекс. От бележките под линия разбираме, че думата означава „съдия“, а Жудекс е името на френски филмов герой  от миналото, първообраз на Батман – маскиран закрилник на слабите, който се бори за справедливост. Образът ни е добре познат, но френският комиксов елемент му придава очарование и така читателят не се чувства все едно предъвква познат, стар сюжет.

Авторът много умело съчетава ретро картини с актуалния модерен свят, в който престъпленията и тяхното разрешаване се извършват по коренно различен начин. Няма истински добър съвременен трилър, в който редом с главните герои да не се мъдрят интернет и смартфоните. Просто не би било достоверно. Съответно и Мезон е великолепен в преплитането на старо и ново в романа си.

Едно от най-големите преимущества на повествованието е разнообразието на герои и сюжетни линии. Те са хем разнородни – от проститутка с тъмно минало и не по-светло настояще, през трима бразилски главорези, до различните звена на полицията и контраразузнаването. Същевременно не дразнят с излишна оплетеност, която да утежни четенето. Ориентираш се сравнително лесно в характерните за Франция политически игри, които всъщност не са твърде различни от мръсотията по високите етажи на властта отвъд океана или дори у нас. Мащабите са различни, но водещо винаги е едно – жаждата за власт. Тя е по-коварна и далеч по-опасна от желанието за забогатяване. Властолюбието минава едно ниво нагоре, кара хората да забравят елементарни човешки и морални устои, които крепят всяко общество.

„Сянката на Жудекс“ (изображение: Les chroniques de Mandor)

„Пирът на зверовете“ ме накара за пореден път да въздъхна с тъга, щом пред мен се разкри тази страна на човешката природа. Аз дълбоко вярвам в доброто у човека, но тук ми беше припомнено, че другото съществува паралелно в нас  достатъчно е някъде назад във времето семенцето на злото да бъде посято с лошотията на околните…

Не е задължително да си извличаме тъжни поуки от „Пирът на зверовете“. Просто размишленията ми нямаше как да не стигнат малко по-дълбоко, след като затворих последната страница на този толкова увлекателен, оригинален и майсторски написан роман. Трилър с дълбочина и френски привкус – не се сещам за по-добро предложение за лятото!

Христо от „Книголандия“ също е харесал романа. Неговото ревю можете да прочетете тук.