fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Писателят призрак“ – ода за литературата

3 мин.

Писателят призрак – Филип Рот„Очевидно не съществува прост начин да бъдеш велик.“

Вече съм споменавала, че за мен кориците на книгите са много важни и че имам афинитет към пишещи машини. Но не това бе основната причина да посегна към „Писателят призрак“ (изд. „Colibri“) на Филип Рот. Все пак Рот е един от най-великите и награждавани американски писатели за последните 25 години – как да не го прочетеш? Има автори, с които неизменно трябва да наваксаш, ако си ги пропуснал досега.

За понятието ghost writer научих за първи път от „Нулев брой“ на Умберто ЕкоРот посвещава „Писателят призрак“ на друг небезизвестен колега по перо – Милан Кундера. Всичко това, в съчетание с изумително стойностния предговор от преводачката Невяна Андреева, ме убеди, че съм посегнала към правилния роман. Но тук е моментът да вметна, че определено не е за всеки.

Главният герой в „Писателят призрак“ е Нейтън Зукърман (отчасти и автобиографичен образ). Младежът е евреин, начинаещ писател на 23 години, който има едва 4 публикувани разказа, но мечтите и амбициите му са огромни.

И наистина, кой по-добре от И. А. Лоноф знаеше, че живи същества ни правят не само възвишените цели, но и нашите скромни нужди и непреодолими желания?

И. А. Лоноф е другият основен персонаж – утвърдил се популярен писател, „великан“, на когото Зукърман безкрайно се възхищава. Една вечер младият творец гостува в провинциалния отшелнически дом на Лоноф в опит да попие от неговия творчески опит, да се докосне до големия му талант. Романът преминава предимно в разговори между двамата автори за почти всичко от живота. В сюжета присъстват множество други писатели – измислени като Абраванел и реални като Чехов, Гогол, Хемингуей, Фицджералд, Хенри Джеймс. По интригуващ начин е намесена дори Ане Франк.

По време на своето гостуване Зукърман се запознава и със съпругата на писателя, Хоуп, както и с Ейми Белет – очарователно младо момиче, бивша студентка на Лоноф. Двете дами, особено загадъчната Белет, имат голямо значение за развитието на историята.

„Писателят призрак“ е разделен на 4 части: „Маестрото“, „Нейтън Дедалус“ (чиято фамилия е поредна явна препратка към друг голям автор, а именно Джеймс Джойс и неговия герой от „Одисей“ Стивън Дедалус), „Femme Fatale“ и „Брак с Толстой“. Всяка една от тях е съдържателна, но и леко претенциозна. Кипеж на думи и емоции по повод безумието на живота и изкуството. На моменти имах чувството, че чета Достоевски.

Интересно ми беше да науча за еврейските корени на Зукърман, за това как семейството му го обявява за антисемит, защото опорочава произхода си в един свой разказ. Темата за евреите ме преследва от известно време и все повече ме увлича. Самият Рот също е евреин, което очевидно внася допълнително и оправдано пристрастие от негова страна в сюжета на романа.

„Писателят призрак“ е безспорен пиетет на Рот към литературата, към онзи неустоим порив да „преобръщаш изречения“, към неповторимото майсторство на писателския занаят. Всеки, който има слабост и отношение към това изкуство, няма как да не оцени по достойнство романа.

Още няколко ревюта за „Писателят призрак“ има в блоговете „Книжен Петър“, „Изумен“ и „На по книга, две“.

[ + ]