„По-тъмен“ (изд. „Бард“) е втората част от трилогията „Петдесет нюанса сиво“, видяна през погледа на Крисчън Грей. Скандалната и провокативна поредицата предизвиква постоянни разногласия и дискусии относно литературните й качества, като разделя читателите на отделни лагери. Досущ като всяка страшно нашумяла творба, тя получава известната доза обиди и присмех за сметка на хората, които са я харесали. Отдавна съм научила обаче, че всеки чете по свой начин и разбира историята различно, заради което успях да се насладя на романите без срам.
В продължението на „Грей“ отново се усеща по-мрачната и напрегната атмосфера. Тя произтича от разказа на дълбоко нараненото момче с много страхове, криещо се в черупката на богат и независим бизнесмен. Историята, пречупена през неговите очи, дава много по-ясна представа как е бил малтретиран в детството си и защо е „преебано сив във всичките петдесет нюанса“. Всяко събитие от миналото влияе на човека и го изгражда като личност, а Крисчън е натрупал зад гърба си немалко негативни преживявания. Поставен пред изпитания, които го принуждават да се пребори със старите си рани, Грей успява да внесе светлина в по-тъмната си страна.
Ти ме караш да гледам по друг начин на света, Анастейжа. Не ме искаш заради парите ми. Даваш ми… – търся подходящата дума – надежда.
Няколко дни след раздялата му с Анастейжа Стийл са достатъчни, за да осъзнае, че е готов на всичко, за да си я върне обратно, включително да навлезе в непознати за него територии, да опита нормална връзка и да излезе изцяло от зоната си на комфорт. Анастейжа е спасителният му пояс, човекът, способен да върне доверието му в самия себе си и в света около него. Тя е неговата светлинка в тунела, която Крисчън иска да задържи на всяка цена.
Тя ме кара да поставям под въпрос себе си.
Тя ме кара да поставям под въпрос абсолютно всичко.
Тя ме кара да се чувствам жив.
Е. Л. Джеймс ни разказва сполучливо една история за любовта, която невинаги е потънала в цветя и рози. Романтиката между Крисчън и Ана е нестандартна, но показва точно как двама души се преоткриват и спасяват взаимно от вътрешните си демони. Те градят връзката си на доверие, търпение и компромиси, докато накрая не си пасват идеално, като парченца от пъзел.
Чувствал ли съм се някога така?
Жизнерадостен?
Щастлив?
Господар на целия скапан свят.
Сюжетът е същият, както и присъстващото напрежение и елементите на трилър. Макар да очаквах, че препрoчитането на историята, било то и от различен ъгъл, няма да ми бъде толкова интересно, останах приятно изненадана. Даже смея да твърдя, че двете излезли до момента книги ми харесват повече, защото показват онази част от случващото се, която грабна вниманието ми още от самото начало. Ако сте почитатели на поредицата и жанра, то „Грей“ и „По-тъмен“ определено ще успеят да ви впечатлят и потопят в света на петдесетте нюанса сиво.
