Български преводачи искат промяна на условията в конкурсната програма „Преводи `23″, обявена от Национален фонд „Култура“ (НФК). Творците, благодарение на които българските книги могат да се четат по целия свят, имат конкретни искания, свързани с тазгодишния регламент на програмата и разпространиха петиция в социалните мрежи. Текстът с подробни мотиви е изпратен в писмен вид и до министъра на културата Кръстю Кръстев, изпълнителния директор на НФК Сава Драгунчев и до Комисията за култура и медии при Народното събрание, стана ясно от Петицията, създадена от Мария-Йоанна Стоядинович.
„Поводът за тази петиция е съкращаването на бюджета, както и абсурдните и излишно утежнени от административна гледка точка условия, предназначени за проекти в сферата на културата, по-конкретно програмата „Преводи“, отворена за кандидатстване на 18.08.2023 г. в рамките на конкурсите към Национален фонд „Култура“. В годината, в която българският писател Георги Господинов спечели една от най-престижните световни награди за литература (чрез превода си на английски език!), средствата за подпомагане на публикуването на преводи на български писатели са силно намалени, а условията, предвиждащи участие в конкурса са най-малкото неразбираеми“, пишат инициаторите на петицията.
Преводачите са извели осем точки с искания за промени:
1. Настояваме да се премахне ограничението участващите в конкурса да са само издатели от страните-членки на ЕС, ЕИП и Швейцария. Балканите, САЩ и Великобритания са изключително важни пазари.
2. Настояваме да се увеличи бюджетът на програма „Преводи“ до стойностите от миналата година.
3. Настояваме платформата за кандидатстване да бъде изцяло двуезична така, както беше обещано миналата година.
4. Настояваме да се премахне изискването за регистрация с българско ДДС от условията на конкурса в програма „Преводи“.
5. Настояваме да отпадне изискването за легализирано копие на Учредителен акт на дружеството от условията на конкурса и вместо това да е достатъчен само документ за юридическо лице.
6. Тъй като конкурсът е за издаване на българска литература в чужбина, настояваме той да бъде насочен приоритетно към чуждестранни издателства и български и чуждестранни културни организации, подкрепящи издаването на българска литература в чужбина.
7. Настояваме да се премахне препоръката за приравняване към цените на СПБ (Съюз на преводачите в България) и вместо това хонорарите да се съобразяват със стандартите в съответните страни.
8. Настояваме да се въведат две сесии годишно за кандидатстване по програма „Преводи“.
Преводачите изтъкват и трудностите, пред които се изправят, за да убедят издателите да публикуват дадено заглавие и то на авторитетни автори. „Именно тези преводачи разчитат на помощта на държавата и тази програма за финансова помощ. В името на българската литература и култура очаквамe тези очебийни недомислици да бъдат променени, за да може подкрепата от държавата да бъде наистина реална. Издаването на българска литература извън границите на България и досега беше трудно. Сега ще стане невъзможно“, категорични са инициаторите на петицията.
Петицията е подписана от преводачите:
Ксения Банович, преводач на хърватски език
Мария-Йоанна Стоядинович, преводач от сръбски и на сръбски език
Анджела Родел, преводач на английски език
Ясмина-Ясна Йованович, преводач на сръбски език
Хелле Далгор, преводач на датски език
Хайри Хасан Хамдан, преводач на арабски език
Мария Вутова, преводач на испански език
Трейси Спийд, преводач на английски език
Ивана Давидков, преводач на сръбски език
Том Филипс, преводач на английски език
Мари Врина-Николов, преводач на френски език
Екатерина Петрова, преводач на английски език
Давид Бернщайн, преводач на чешки език
Ана Васунг, преводач на хърватски език
Паула Чачич, преводач на хърватски език
Кристофър Бъкстон, преводач на английски език
Сашо Огненовски, преводач на македонски език
Катица Гароска Ацевска, преводач на македонски език
Душко Крстевски, преводач на македонски език
Ханна Карпинска, преводач на полски език
Русана Бейлери, преводач на албански език
