“Пунктуацията е съвкупност от препинателни знаци и правилата за тяхното разполагане и използване. В писмения език препинателните знаци се използват за синтактично и смислово членение на текста. Употребата на препинателните знаци в българския език се ръководи преди всичко от синтактичния строеж на изречението, както и от семантичните условия на речта.”
из „Правопис и пунктуация на българския език“, “Просвета”, С., 2011.
Няма по-омразно нещо за малчуганите (и за много възрастни) от пунктуацията и правописа. Диктовките изглеждат като изтезание, а запетайките, въпросителните и кавичките продължават да бъркат местата си, въпреки старанието на учениците. Опитваш, опитваш, но когато всичко се обърква непрекъснато, накрая се предаваш и загърбваш тирета, удивителни и скоби с пренебрежение…
“Приказка за въпросителната” на Росица Ячкова и Тодор Петков (изд. “Жанет 45″) е най-добрата нагледна демонстрация за ролята на препинателните знаци, на която съм попадала до момента. Главната героиня – тъжната ?(въпросителна) – живее в книжка с пъстри картини, но ходи с провиснал нос и се чуди как да стане весела. По пътя си среща тирета, запетайки, кавички, две точки, но никой няма желание и възможност да й помогне. Само един знак ще успее да повдигне духа на бедната въпросителна. Естествено, че ще оставя на вас да проверите неговото име!
Книгата е с голям формат и нетрадиционно оформление: текстът е изписан в малки квадратчета и е оформен като малка книга, неразделна част от голямата си сестра (точно както препинателните знаци са неотделими от текста). Историята на въпросителната е представена под формата на кратки диалози, в които авторите Росица Ячкова и Тодор Петков са вплели основните правила за използване на всеки от препинателните знаци. По този начин малкият читател неусетно може да схване ролята на точката, запетаята или кавичките.
Освен автор, Росица Ячкова е и илюстратор на книжката “Приказка за въпросителната”. За да подсили демонстрацията на пунктуационните правила от кратките диалози, тя е представила визуално и самите препинателни знаци, за да са наясно малките читатели кой кой е. Илюстрациите пък са комбинация от пластилинови фигури и нарисувани елементи: съчетание, което превръща книгата в игра и провокира детето само да си измайстори подобни картини. Така, докато играе, малкият читател може да схване сложните правила на плашещата пунктуация и дори да стане своеобразен гуру. Страхотно, нали?
Книгата е подходяща за децата от 5 до 8 години и може да служи като чудесен помощник по българска граматика на учителите от предучилищен и начален курс на обучение.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
