Най-новият роман на Колийн Хувър – „Разбити сърца“ (изд. „Ибис“, превод: Диана Кутева), е поредната история, написана от авторката, за която не мога да кажа една лоша дума. И този път Хувър е изградила сюжет, базиран на важна и сериозна житейска тема, с което всеки път успява да грабне вниманието и сърцето ми.
В „Разбити сърца“ срещаме Бея Грим – тийнейджърка, която съвсем сигурно не е изтеглила печелившата карта в живота, появявайки се на белия свят под опеката на майка си. Един цитат съвсем в началото на книгата буквално ме срази. Никак не е приятно да прочетеш подобно нещо, но за жалост, за някои хора това е действителнотта…
Най-хубавото нещо, което майка ми някога е правила за мен, е да умре.
Колийн Хувър разполага с таланта и смелостта, за да стъпи на такива тежки думи, около които да изгради бъдещия си роман. Дори си представям, че е възможно първо да си е казала нещо от рода на „Какво ли би накарало един човек да си помисли подобно нещо? Какво би го оправдало да е толкова краен?“ и после с неустоимия си разказвачески стил е седнала пред компютъра си и е дала нейния отговор на въпроса. Така може би се е родила историята на Бея.
А може и да не е станало така. Всъщност след като проучих въпроса се оказа, че приятелка на авторката е изразила същото убеждение пред нея. А после у Хувър се е зародила нуждата да (се) освободи (от) тези думи чрез „Разбити сърца“.
Причината Бея да изпитва толкова негативни емоции към майка си е в това, че единствената дума, с която би могла да я определи, е „наркозависима“. Това определение белязва целия живот на момичето и той минава под знака на липсите. Липса на най-базовите неща, които позволяват на човешко същество да се развива. От съвсем малка Бея се е научила да пази храна в моментите, в които има нещичко за хапване, за онези периоди, в които майка ѝ няма да се прибира с дни или ще е прекалено заета с новото си гадже. Ако тази жена е лишила детето си от храна, представете си тогава до колко още неща не е имала достъп. Или не се опитвайте, може и да не се получи. По-добре прочетете самата книга, за да ви стане напълно ясно. И страшно. Надявам се, че ще се почувствате благодарни, че животът ви не е бил с нищо подобен на нейния.
Едва го познавам, но някак си мога да общувам с него по-добре без думи, отколкото някога съм общувала с думи с когото и да било.
(снимка: AP Photo/LM Otero)
След смъртта на майка си, Бея заминава при своя баща. „Човекът липса“ – бих го нарекла. По една или друга причина, невинен или грешен, за героинята ни той е точно такъв. Как ще се развият нещата между тях двамата в бъдеще, няма да разкривам, но ви обещавам, че Бея няма да му достави удоволствието да му бъде лесно с нея. Героинята ще срещне едно специално момче, Самсон, което ще разгърне още една история от онези, заради които читателите обичат Колийн Хувър.
„Разбити сърца“ е силен роман. Жив и цялостен, силно покъртителен. Дава ни още една причина да помислим над въпроса дали наистина познаваме хората, на които се доверяваме. И на кое е по-добре да вярваме – на това, което виждаме в очите на човека срещу себе си, или на онова, което хората изричат по негов адрес? Всеки от нас е длъжен да направи този избор сам за себе си в конкретни ситуации. И вината от последиците, каквито и да са те, ще е само негова.
И, да, за пореден път трябва да се подсетим да „отваряме очите си на четири“ за деца като малката Бея, които имат нужда от помощ. Деца, които не са имали късмета да се родят с родители, които имат силата да понесат отговорността от създаването на живот.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q1 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.
Можете да прочетете и ревютата ми за „Верити“, „Премълчани истини“, „Никога повече“ и „Най-доброто в теб“.
А тук можете да видите ревюто на Хриси от Hrisilandia за „Разбити сърца“.
