fb
Ревюта

Границите, които „Никога повече“ да не прекрачваме

5 мин.

It Ends With Us се появява на бял свят през 2016 г. и засега като че ли държи първото място в класацията за най-любимите книги от Колийн Хувър сред по-голямата част от почитателките ѝ. Истинско щастие е, че вече можем да я прочетем и на български език в превод на Надя Баева. У нас романът носи заглавието „Никога повече“, а издателството, което отново се е постарало, за да зарадва феновете на авторката, е „Ибис“.

През последните месеци открих, че книгите на Колийн са опиат, от който не знам как, а и не смятам да се отказвам. Имам наблюдение и върху близки мои момичета, които упорито се доказват като не по-малко пристрастени към творчеството ѝ. Предполагам, че и при вас е същото, щом четете това ревю.

Въпреки че все още не съм успяла да прочета всичките нейни заглавия, ми е трудно да поставя на челна позиция „Никога повече“ или тази, с която открих авторката – „Най-доброто в теб“. Двете книги засягат коренно различни, но важни социални теми, и са разказани по толкова човешки и скромен начин, че думите и посланията им се забиха директно в душата ми. Признавам, че обикнах също „Жестока любов“ и „Споделени тайни“, но все пак те не участват в „епичната“ битка за сърцето ми.

Повествованието в „Никога повече“ е разделено на „преди“ и „сега“ – любим подход на Хувър, за да ни въвлече в историите си. Главната героиня Лили разказва за тийнейджърските си години, за дълбоко пазените тайни на семейството си и за първата си любов – едно момче, останало без дом, наречено Атлас. Разказът в миналото протича преобладавщо през тайния дневник, който си е водила, представяйки си, че споделя за живота си пред любимата си телевизионна водеща – Елън Дедженеръс. Тя озвучава рибката Дори в анимационния филм „Търсенето на Немо“ и една от репликите ѝ служи като мото за Лили:

Когато животът е труден, знаеш ли какво да направиш? Просто продължавай да плуваш.

Частта с настоящето започва след погребението на бащата на Лили. Бленуваното от нея уединение и спокойствие остава мираж, защото на покрива на сградата, където се e скрила от всички, един красив мъж се е качил, за да излее гнева си върху каквото му попадне. Интересна първа среща между нея и Райл, втората любов в живота ѝ. И тази, както и първата обаче, не ѝ спестява купищата болка, сълзи и огорчение.

Ние сме само хора, които понякога вършат лоши неща. Предполагам, в известен смисъл това е истината. Никой не е изключително само лош или изключително само добър. Просто някои са принудени по-усърдно да потиснат лошото.

Основният проблем, засегнат в романа, напоследък е изключително наболялал и по нашите родни земи, но такива неща се случват навсякъде по света. По мое мнение у нас, за разлика от повечето цивилизовани страни, няма абсолютно никаква законова мярка, която да помогне на жените, жертви на домашно насилие. Ето защо трябва да разчитаме на себе си. Трябва да внимаваме какви мъже обичаме.

Лили е израснала в такова семейство. Майка ѝ винаги е прикривала следите от побоя, срамувала се е, мълчала е, търпяла е. В името на детето. В името на семейството. И от страх. Лили е нямала приятели, защото не е знаела кога баща ѝ може да избухне пред тях, а после всички да научат истината за него и от уважаван кмет на града той да се превърне в едно нищо. (Каквото  е.)

Е, Лили, като всички други деца на нейно място, си е втълпявала, че никога няма да позволи това да се случи на нея или на нейното дете. Вярвала е, че без проблеми ще забележи, ако бъдещият ѝ съпруг започне да се държи съмнително. Още по-сигурна е била, че не би се поколебала как да постъпи, ако вече е доказано, че човекът до нея е насилник. Тя е една от многото, които си обещават никога да не стават като майките си.

Животът обаче проявява своите коварни страни и понякога поставя точно тези душевни закони на изпитание. Някъде между правилното и грешното решение, между любовта и омразата, между самосъжалението и силата, тези момичета намират начин да простят. Те разбират. Точно в този момент не бива да се пречупват и да допускат същата грешка. Това е шансът им да докажат, че има по-добър начин да отгледат детето си – без истинския му баща, дори без пари, но в спокойствие и любов.

Вероятно вече ви се изясни какви са проблемите на героинята, но, повярвайте ми, от тази книга можете да научите още много неща за живота! На страниците ѝ има толкова истинска любов! Има приятелство, лоялност, амбиция, труд, сбъднати мечти… Веднъж прочели първата глава, най-вероятно няма да искате да спрете. Знам го.

Лично аз обожавам Колийн Хувър заради начина, по който разказва историите си. Независимо колко тежки са те, не те натоварват, не парят, не болят… Думите ѝ сякаш лекуват, вместо да отварят раните. Със сигурност обаче отварят очите ни за ситуациите, които да не допускаме „никога повече“.

Не пропускайте ревютата ни за „Най-доброто в теб“, „Девети ноември“ и за „Жестока любов“ тук и тук. За „Никога повече“ са писали още „Hrisilandia“, „beyoundparadise“, „The Bilingual Reader“, „The Book Pub“. В booktube канала Library of Souls ще намерите и видеоотзив.

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!

[ + ]