„Zihin (интелект): Когато интелектът е замъглен, видяното е също замъглено.“
Всяка нова книга на Елиф Шафак представлява интерес за мен. Харесвам много тази писателка и странната, неописуема аура, която пулсира около книгите й. „Речник на погледите“ (изд. „Егмонт България“) излезе на българския пазар преди броени седмици, но всъщност това е третата книга на Шафак. Романът е определян като най-авангардната й творба и е описан от Орхан Памук като „омагьосваща комбинация от жалост и жестокост”. „Речник на погледите“ е отличен с наградата „Най-добра книга” за 2000 г. от Съюзът на турските писатели и се радва на доста положителни отзиви от литературната критика в Турция.
Действието ни отвежда от Сибир от 17. век през Франция от 18. век до днешен Истанбул. Подобен похват е типичен за стила на Шафак – да преплита отминали и настоящи моменти от различни места по света, но най-вече да преплита човешки съдби.
Основната сюжетна линия в „Речник на погледите“ се върти около драматичната любовна история на жена с наднормено тегло и мъж-джудже. Двамата не излизат никъде заедно заради всички насмешливи погледи, които неминуемо ги преследват. Докато един ден не решават да разменят ролите си – мъжът се гримира като жена, а жената си рисува мустаци. Хорските погледи отново ги преследват и дамгосват душевно. Но докато жената продължава да се чувства неловко, мъжът върви с високо вдигната глава.
Всъщност като че ли цялото ни битие, а и небитие, се основават на това, че гледаме и ни гледат.
Скоро се ражда идеята за Речник на погледите и мъжът започва усилено да работи по темата, събирайки всякаквa интригуваща информация, свързана с магията и проклятието на хорския взор. Тук ми се иска да споделя един впечатляващ цитат, който чудесно илюстрира както идеята на речника, така и идеята на целия роман:
Zaliha: „Жената на великия везир изгаря от страст по един роб“, надсмивали й се жените. Зелиха недоумявала защо трябва да наказва очите си заради това, че вижда красота. Било й интересно как тези жени, подстрекаващи злини и клюки, гледат на света.
Един ден ги поканила, за да им покаже какво харесва и какво не. Дала им плодове и ножове. После им представила Юсуф. Те не могли да откъснат очи от него и си тръгнали, без да забележат, че вместо плодовете, били нарязали пръстите си.
Зелиха събрала чиниите и невъзмутимо рекла:
– И за всичко това са причина виждащите ми очи…
„Речник на погледите“ е не само ексцентрична любовна история. Това е изключително силна, драматична, въздействаща и емоционална книга за ориста, която тегне над всички ни да живеем в „свят на зрелища. Гледаш и те гледат.“
Романът деликатно напомня какво бреме е да бъдеш различен, да не се вписваш в общоприетите норми на обществото. Шафак безмилостно разкрива лицата зад онези маски, които всички си слагаме понякога, защото „любопитството означава желание да видиш“, но „не е необходимо да виждаме всичко. По-добре да не виждаме някои неща.“
Преводът, дело на Красимира Абаджиева, по изричното желание на авторката е от английски език. А финалът на романа е брутален и разтърсващ, концентричен в своята структура, което още повече подчертава силата на авторовото послание. Макар и различна от останалите й книги, „Речник на погледите“ носи онзи дълбок смисъл, така характерен за творбите на Елиф Шафак.
Живеем в свят на суетата, в общество, което все по-често забравя да повърви с обувките на другия – вместо това бързаме да обвиняваме, да обсъждаме, да слагаме „етикети“. Истината е, че красивото и грозното са точно това – етикети, които невинаги показват реалността. Това е най-важното, което Шафак ни напомня с „Речник на погледите“ – не трябва да съдим прибързано и никога не бива да си позволяваме да гледаме другите по различен начин от този, по който искаме да гледат нас. Защото погледът невинаги разкрива всичко…
