fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Като самотни числа в безкрайна редица

2 мин.
Samotata na prostite chisla - Paolo Dzhordano

Samotata na prostite chisla - Paolo DzhordanoЧесто мислим, че няма човек, който да разбира самотата ни. Че тя е единствена, дълбока и няма аналог по тъмен цвят и причина. Друг път – не търсим отдушник, не обясняваме душевното си състояние. Просто в света ни прониква човек, чиято драма странно прилича на нашата. Взаимно се прилепваме и се търсим, за да се подкрепим в различността си и да не се чувстваме чужди в собственото си тяло.

Такава е историята на Аличе и Матия от Паоло Джорадно – всеки от тях носи някакъв белег и история. Властният баща на Аличе я пришпорва да кара ски. В резултат на това нежелание да напредне поне малко, в една зимна утрин тя претърпява инцидент и окуцява. Матия има бавноразвиваща се сестра, от която се срамува и която при импулсивно хрумване изоставя в парка. Анорексично слаба, Аличе намира утеха във фотографията, а Матия в математиката, чрез която следва действията повече като физически закономерности, отколкото като душевни изживявания.

Решенията им оставят трайни следи у тях. Двамата са роби на едно и също сподавено и необяснимо чувство в стомаха си. В живота им по-нататък се появяват хора, които искрено държат на тях, но двамата вече са изградили непробиваема стена и се пазят зад плътна обвивка. Дори в моменти, когато имат нужда един от друг, Аличе и Матия остават разделени, близки един до друг като „прости близнаци“, но не достатъчно, за да могат да се докоснат наистина. Отлагат любовта си. Затворени в тяхното безвремие са непълноценни и като хора – след щастливите им моменти винаги следват спомени или настоящи неудачи.

„Самотата на простите числа“ (изд. „Colibri“) е книга за несъвършенството, невзетите решения, безкрайното търсене, страха… Но и за променения поглед към света и простота, която забелязваш в него, след като осъзнаеш, че някои врати остават непоправимо затворени. Това пък те прави спокоен за настоящето, с по-широко отворени очи за силата, която носиш в себе си.

P.S. Въпреки предсказуемостта и драматичните „филмови“ отклонения, препоръчвам книгата. Динамична, лека, романтична, странно съвместима с автор-физик. Италианец, какво друго да кажа.

[ + ]