fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Самотна пеперуда“ пита какво превръща човека в убиец

5 мин.

Габриела Улберг Вестин е най-новата шведска писателка, с която от издателство „Ера“ решиха да ни запознаят. Съвсем логично, нейната книга излезе като част от поредицата „Северно сияние“, където блестят едни от най-ярките представители на съвременната скандинавска литература.

„Самотна пеперуда“ е първият от серия трилъри, посветени на инспектор Юхан Рока. Книгата излиза през 2014 г. в Швеция, а през 2015 г. вече е представлявана и от едно от най-големите и важни издателства в световен мащаб – HarperCollins. През 2016 г. и 2017 г. се появяват продълженията „Springpojken“ и „Fixaren“, разказващи истории за други престъпления, които инспекторът ще трябва да разплете.

Юхан Рока е интересна личност, завърнала се в родния си Худиксвал, за да свърши нещо важно. Преди двайсет години някой убива приятелката му, но случаят бива потулен и извършителят остава неразкрит. През всичкото това време Рока не успява да изгради трайна връзка с жена, въпреки че е привлекателен и около него все се навъртат поне по две. Имайки предвид взаимоотношенията му с една от дамите, които среща на родна почва, спокойно можем да причислим „Самотна пеперуда“ към списъка с еротични трилъри. Не бих казала, че тези сцени се натрапват прекалено много, така че книгата е поносима дори и да не сте фенове на подобен тип литература.

Тъкмо когато Рока си е помислил, че го очакват спокойни дни на служба в малкия участък на Худиксвал, навръх Коледа цяла Швеция е разтърсена от новината за бруталното убийство на съпругата на един от най-обичаните шведски футболисти – Монс Сандин. Последвалата аутопсия на Хена показва, че тя така или иначе е щяла да умре същата вечер, но поради друга причина.

Историята протича от различни гледни точки (не съм ги броила, но смея да твърдя, че са десетина) – през писмата на Хена към брат й и него самия, през погледа на инспектора и на колежката му Яна, Монс Сандин, младата изгора на Рока – Анхелика Фернандес, Евелина Услдотер, чийто живот също е изложен на показ… Има и други, разбира се. Изобщо, героите са много, но този факт не бива да ви притеснява, защото не затруднява четенето по никакъв начин. Дори смятам, че подходът на Вестин към сюжета е един от големите плюсове на романа. Кратките глави, които всеки път показват събитията през призмата на нов герой, поддържат интереса и напрежението.

Габриела Улберг Вестин (снимка: Gabriellauw.se)

Книгата задържа интереса ми почти до последната си част. В началото нямах никаква идея кой ще се окаже убиецът и защо в историята са включени някакви несвързани с нищо пасажи за иначе характерните за скандинавските държави конни надбягвания и залагания. Беше ми много интересно какво ще стане нататък, но на финала сякаш се разочаровах. Не знам защо, но като че ли очаквах нещо повече да изплува на повърхността. Тук ще си спестя разсъжденията относно това колко е логичен отговорът на загадката, защото не искам да отнемам от удоволствието на тези от вас, на които тепърва им предстои да прочетат романа. Основният му смисъл, разбира се, е скрит в осмислянето на причината един човек да се превърне в убиец. Темата е достатъчно важна, за да й обърнем внимание и да се стараем да подобряваме обществото, което ни заобикаля.

Осъзнавам, че може да съм станала малко по-капризен читател, но не бих оценила тази книга с повече от три звезди в Goodreads и сега ще ви споделя защо. Първо, самата авторка не ми даде достатъчно теми за размисъл, като изключим тази, за която ви споменах по-горе. Второ, останах с доста неприятно впечатление от превода на „Самотна пеперуда“.

Сигурна съм, че на шведски изреченията са сухи и скучни, дори повече, отколкото смея да си представя, но вярвам, че работата на преводача и на редактора е да представят произведението така, както ще звучи по-добре на български език. Не става въпрос да се променя смисълът, а да се премахнат излишните думички, които за шведския може и да не са проблем, но на български са страшен дразнител. Още от първите страници например бях неприятно изненадана от прекалено честото повтаряне на местоимения в изреченията. За щастие, не се случва през цялото време, така че се опитах да игнорирам тези трески за дялане и четох книгата сравнително спокойно. Силно се надявам да им бъде обърнато внимание при подготовката на следващите части от поредицата, за да може четенето да остане предимно приятно занимание.

Що се отнася до очакванията ми за предстоящите истории, би ми било интересно да разбера как ще се развие личният живот на инспектор Рока, дали ще продължи взаимоотношенията си с твърде младата за него Анхелика, или ще даде шанс на зараждащите се чувства към колежката му Яна. Разбира се, за да се отдаде на нова връзка, той първо ще трябва да преодолее загубата на бившата си любов и да разбере кой е виновникът за нейната смърт. Почти съм сигурна, че ще се окаже негов много близък човек от миналото.

Можете да вземете книгата с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!

[ + ]