fb
БиблиотекаОткъсиСпециални

Сериозни и забавни случки в „Ставри и Прокопи. Истории до контейнера за смет“ от Ана Стоилова [откъс]

7 мин.

Ставри и Прокопи са приятели. Те споделят един дом, храната си, премеждия, истории, а понякога и еднакви виждания за света. Имат оживени социални контакти и се наслаждават на живота.

Ставри и Прокопи са кучета и с удоволствие биха ви заговорили на улицата, но за жалост, вие няма да ги разберете – ще си помислите, че лаят.

Те са персонажи от детството на две пораснали момичета и сега се завръщат, за да разместят местата на сериозното и забавното, на важното и незначителното, на страшното и обичаното, и дори да променят представата ни за времето. В новите им истории има малки недоразумения, прости обяснения на сложни казуси и мъдри заключения. Всичко е лесно, когато умееш да бъдеш приятел. И когато в небето над теб прелита ято чавки – сутрин на север, а вечер на юг.

Откъс от книгата „Ставри и Прокопи. Истории до контейнера за смет“ (ИК „Хермес“) от Ана Стоилова, Мая Лилова и Бела Лилова можете да прочетете при нас. А ако искате да се срещнете с авторите и да вземете книга с автограф, заповядайте днес от 18:30 ч. в Книжен център „Гринуич“ (София, бул. „Витоша“ №37) на премиерата на романа.

Утрото на следващия ден завари нашите приятели застанали прави под стряхата на трафопоста срещу входа на Сградата. Слънцето протягаше косо светли ръчички през тихия хладен въздух и очертаваше познати силуети. Силвия гледаше през прозореца на офиса на първия етаж и броеше: „Едно, две кучета, от гърбовете им се вдига пара“. Ставри и Прокопи не сваляха очи от прозорците на стълбището на Сградата. Дойде една ниска жена и сложи нещо в пощенските кутии. От входа излезе млад човек по анцуг, изхвърли плик в контейнера и остави в паницата на кучетата хляб и половин дюнер.

– Ставри, иди да закусиш, аз ще остана. После аз ще ида да хапна, тогава ти ще денжуриш тук. Не бива да оставяме стълбището без наблюдение, Пушещият призрак е хитро създание. Сигурно ни дебне кога ще се разсеем, ще запали цигара и ще си хвърли фаса където не трябва.

Денят започна да се движи в обичайния си ритъм – в Сградата влизаха и излизаха хора, чуваше се шумът от автомобили по кварталните улици, ятото чавки прелетя от юг на север. Àли излезе на разходка и им се усмихна отдалече. На връщане Мама на Àли изсипа пакетче кучешки гранули в паницата под навеса до контейнера за смет. Слънцето се издигаше, затопли плочника, на който стояха Ставри и Прокопи, и ги прикани да полегнат. Нищо необичайно не се случваше в Сградата. Гладът на Прокопи се занимаваше с някакви спагети в стомаха му – май се опитваше да ги разплете – и не ги безпокоеше. Ставри беше мълчалив от сутринта. Той опря гръбче в затоплената стена на трафопоста и примижа срещу слънцето.
– Обичах да седя до Дедо в голямото кресло до прозореца, докато той четеше. И аз гледах в книгата и четях. Все не успявах да разбера написаното, защото Дедо обръщаше страницата, преди да съм я довършил. Той не знаеше, че аз мога да чета, иначе сигурно щеше да остава по-дълго на всяка страница.

До креслото имаше масичка с книги. Някои бяха тънки, други – дебели, повечето бяха понамачкани, някои даже скъсани. Аз не съм ял книгите на Дедо, само чехлите. Прозорецът на стаята стоеше често отворен и до нас достигаше шумът от булеварда. Дедо обичаше да пуши, докато чете. Имаше една приятелка, която често ни гостуваше. Наричах я Докторката. Тя сядаше на стол срещу Дедо, запалваше от своите тънки цигари, поглеждаше го през дима и му казваше: „Професоре, а можете ли да не пушите толкова много?“. „Николова – отговаряше й той с усмивка, – а ти можеш ли да не си толкова чаровна? Донеси две чаши от кухнята. Моментът е съвършен, не го разваляй.“ После си сипваха бренди и говореха тихо за неща, които не разбирах. Гласовете им се редуваха, без да се настъпват. Стаята се изпълваше със спокойствие. Аз си слагах брадата на коляното на Дедо и се преструвах, че спя. Той ме почесваше по главата и зализваше бретона ми на една страна. „Професоре – каза веднъж Докторката, – знаете ли, че кучето ви мирише на цигари?“ Дедо повдигна вежди: „Какво да направя, да го изкъпя ли?“.

Прокопи легна на плочките до Ставри. Двамата прекараха мълчаливо краткия следобед под плахото слънце. Рядко поглеждаха към Сградата. Надвечер направиха обичайната си разходка до парка. За подобряване на перисталтиката, каквото и да означава това.

Прибраха се по тъмно. Беше застудяло внезапно. Под светлината на уличните лампи, подобно на мушици, се въртяха замръзнали кристалчета влага. Прокопи бързаше да се прибере под навеса до контейнера, но Ставри все изоставаше. Близо до автобусната спирка той поспря и заоглежда тротоара. Изчака Прокопи да се отдалечи и притисна едната си предна лапичка върху нещо дребно на земята до едно кошче за смет. Нещото се намести между пръстчетата му и остана там.

– Хайде бе, Ставри, виелица ли чакаш да се появи, че да се прибереш? Трябва да прегледам новите пликове в контейнера, няма да мога да заспя без десерт. Защо ходиш бавно и куцаш? Боли ли те някъде?

– Добре съм, идвам – тихо отвърна Ставри.

Стигнаха до дома си. В паницата ги чакаха две парчета изсъхнала пица.

– Изяж и моето парче, не съм гладен. Днес се изморих, ще си лягам – каза Ставри и отиде под навеса.

Легна на постелката и сложи глава върху предните си лапи.

– Ще ти го оставя за закуска. Нали няма да се развали? Аз ще поровя в контейнера. Ама видя ли я тая кучка Калинка как ме гледаше, а? Знае, че я харесвам, но все бърчи нос, когато се срещнем. Не мога да ги разбера жените и това си е. Миналата пролет изобщо не ми говореше, щото съм се бил отъркалял в умрял гълъб. А то си беше голям кеф – нищо не разбира тя. Прави ми се на примадама, ама аз от нея два пъти съм хващал бълхи – Мама на Àли ги прогони с една гадна пудра. Ставри, намерих ти марулка. Ставри, спиш ли?

Прокопи се измъкна от контейнера за смет и отиде под навеса. Легна до гърба на Ставри, за да се топлят взаимно в прииждащия студ. Усети миризмата на фас. Премести се тихо и опря четинестата си шия в главата на мъника.

В съня на Ставри беше тихо. От време на време се чуваше шум от прелистване на страница от книга.