fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Сестра ми“, в която някои семейни тайни е по-добре да останат неразкрити

4 мин.

Класическите елементи на трилъра са добре познати – изненадващи обрати, кървави убийства, някой и друг психопат-злодей, изоставено имение, погребани тайни… „Сестра ми“ (изд. „Прозорец“) от Мишел Адамс ме привлече с любимата ми характеристика на психотрилърите – зловещо неуравновесени герои, към които подхождах с подозрение до последната страница.

Историята, залегнала в сюжета, не е съвсем необичайна. Ирини е построила старателно живота си в Лондон, който включва успешна кариера на лекар, сериозна връзка с красив италианец и абсолютно никакви отношения със семейството ѝ. Всъщност Ирини не се е чувствала като част от семейство от тригодишна, когато родителите ѝ я дават за отглеждане на роднини, а задържат сестра ѝ Елинор вкъщи.

Ел винаги си е била особена, непокорна, дори малко луда, и всяка среща с нея води до неподозирани, страховити последици. Ето защо Ирини цял живот я отбягва, въпреки непрестанните усилия от страна на сестра ѝ. Но, както всички читатели на трилъри знаят, не можеш да избягаш от миналото си. Когато Ел отново се свързва със сестра си, за да ѝ съобщи, че майка им е починала, Ирини решава да се върне в семейното имение в Шотландия и да потърси отговори на въпросите, които я преследват от дете. 

Още в началото на романа, ако не и от анотацията, става ясно, че Ел е психически нестабилна, но в отлично изграден образ я превръща фактът, че не е луда в обичайния смисъл на думата. През по-голямата част от времето тя изглежда агресивна, студена или откровено зла. В определени моменти обаче проблясва действителната ѝ същност на социопат. Ел е персонажът, който надгражда напрежението в романа – никога не сме подготвени за следващото разкритие, свързано с нея. Всяка сцена с нейно участие е наситена със зловещо очакване, нещо винаги дебне в сенките на миналото.

Мишел Адамс (снимка: Michelleadams.co.uk)

Ирини е достоен опонент на сестра си, макар самата тя да не го осъзнава. Понеже проследяваме историята от нейната гледна точка, в началото тя е просто жертва – на решението на родителите си, на постъпките на сестра си, на обстоятелствата. Но в хода на сюжета образът на Ирини се развива достатъчно, за да може тя да вземе надмощие над токсичното присъствие на Ел и да поеме разплитането на мистерията около произхода си в свои ръце.

Мишел Адамс стъпва върху познатия мотив за разбитото семейство, но в „Сестра ми“ семейните отношения излизат отвъд обичайните представи за сестринска завист или липса на родителска обич. Връзката между Ирини и Ел е отровна почти като във филм на Хичкок. Макар и някъде там да има остатъци от сестринска любов, двете жени сякаш успяват да си нанесат единствено щети.

Всъщност всички семейни връзки в романа са достойни за обстоен психоанализ. Какво е довело това първоначално щастливо семейство до развалините, в които го намираме? На какви решения са способни родителите в стремежа си да изберат най-доброто (или поне по-малкото зло) за децата си? И колко дълго детските травми продължават да оказват влияние върху живота на зрелите хора?

Разбира се, като дебют романът си има своите трески за дялане, особено откъм второстепенните герои и някоя и друга твърде припряна развръзка. В психологически аспект обаче трилърът на Мишел Адамс е забележително добре построен. Издателство „Прозорец“ ми направиха впечатление със селекцията си в този жанр още миналата година с „Жената от Танжер“, където също срещаме подобен тип образи и отношения. „Сестра ми“ е подходящ избор за читатели, които обичат наситеното с напрежение действие – без екшън и убийства, но със сложни герои, чието минало е оставило върху тях по-сериозен отпечатък, отколкото те си мислят.

Можете да вземета тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!