fb
Ревюта

„Шедьовър покъртителен на гений изумителен“, или пълният провал на едно негативно ревю

9 мин.

Голяма част от любовта, която  изпитваме към книгите, се дължи на факта, че ни подтикват да си задаваме въпроси. „Шедьовър покъртителен на гений изумителен“ (изд. „Жанет 45“, превод: Ана Пипева) от Дейв Егърс успя да го направи още преди да я подхвана. Като недоверчивия тип, който съм, веднага присвих очи и се запитах: „Кой, по дяволите, пише мемоар, когато е едва на трийсет години?“ и още: „Кой е този така смел или болезнено заблуден индивид, решил да кръсти именно така дебютната си творба?“. Не мина дълго време и умът ми роди прекрасен отговор: „Това е човекът, който ще задоволи садистичното ти желание да напишеш негативно ревю!“

Супер!

Ободрен и ентусиазиран от тази перспектива, поръчах книгата и Бог ми е свидетел, че се опитах да не я харесам. Още докато чаках пратката, гледах интервюта с автора ѝ и му търсех кусури: твърде е нервен, сам звучи сякаш не харесва книгата си, очите му са твърде малки и зли… После взех книгата от куриерския офис и с възхита открих, че е дълга над петстотин страници – точно толкова, че накрая да съм ядосан, задето ми е изгубила времето. Накрая разбрах, че е била финалист за награда „Пулицър“, но не смятах да се отказвам – все пак в днешно време номинации за „Пулицър“ се раздават за щяло и нещяло, нали? Нали?!

Не.

Всъщност се дават на смели, проникновени и блестящо написани произведения, а „Шедьовър покъртителен на гений изумителен“ спокойно може да бъде окачествена по всеки един от тези начини. Искрена до болка, трагична и същевременно пълна със смешни моменти, това е книга, която ни обогатява с гледните точки на човек с необикновена съдба.

Дотук с надеждите ми за негативни ревюта – едно на нула за Дейв Егърс…

Дейв Егърс
(снимка: Wall Street Journal)

Дейв Егърс, който е главно действащо лице в романа, и чиито родители умират от рак в рамките на пет седмици и оставят четирите си деца сираци. Дейв Егърс, който едва на двайсет и една години поема грижите за осемгодишния си брат Тоф. Дейв Егърс, който напълно съзнава своето „болезнено, безкрайно себеконцентриране в книгата“, но ми се струва удачно да натъртя върху този факт, като спомена името му минимум десет пъти в тази статия.

Мемоарът започва с трагедия и саможертва, а приключва след няколко години, вече в по-спокойни води, с надежда за по-добро бъдеще и частица гордост от постигнатите резултати. Междувременно хората, имащи щастието да не носим подобна тежест върху плещите си, научаваме отговорите на още въпроси:

  • В какви условия живеят един брат-родител и неговият малък повереник?

Това са двама умни младежи – по-малкият е възпитан по метода Монтесори! – но още не са разбрали разликата между кочина от вещи и кочина от храна. В резултат са нападнати от мравки. Мравки по изоставените чинии върху масата, мравки в и около мивката, мравуняци в шкафа под нея. Допълнително – в качеството си на активни млади хора – притежават хаотична колекция от четири баскетболни топки, два скейтборда, осем топки за лакрос, а килимът е сритан в ъгъла на стаята, за да е по-лесно пързалянето по чорапи. Кошчето за боклук се ползва за упражнения по точност, а в случай че някоя бананова обелка не попадне в целта, остава да лежи на земята, докато не почне да завъжда нова форма на живот. За справяне с тези проблеми е създадена комисия – включваща двамата братя – чиито членове рядко постигат съгласие, освен ако единият не реши, че всеки момент полицията или службите за закрила на детето ще нахълтат в жилището с взлом.

  • С какво се хранят?

За улеснение на читателя в книгата фигурират няколко готварски рецепти, които ще преразкажа накратко:

1.     „Сочното телешко“ – накълцано телешко филе, задушено в соев сос, докато не почернее, омешано с накъсани тортили и гарнирано с резени ябълки и портокали.

2.     „Мексикано-италианската война“ –  мляно телешко, задушено в доматен сос за спагети, сервирано с тортили и гарнирано с ябълки и портокали.

3.     „Ронливата стена“ – леко суров телешки бургер с бекон и барбекю сос, гарниран с картофки, ябълки и портокали.

Има и още, но схващате идеята – телешко с тортили, ябълки с ябълки, портокали с портокали – витамините все пак са важни.

  • Как стои въпросът с жените?

Такива, разбира се, има, при това не една или и две, но естествено трябва да се спазват някои правила, за да не бъде увредена крехката психика на Тоф. Първо, винаги се чака преди някоя нова приятелка да му бъде представена. Защото ако той усети, че брат му го запознава с уж специални жени, а след това те никога повече не се върнат, това би могло да обърка представата му за непроменливото семейно ядро, да наруши чувството му за идентичност и в последствие да го направи податлив на влиянията на всякакви индуски, еврейски и християнски секти. Също така – без преспивания в къщата. Отново, ставайки свидетел на подобен разгулен живот, Тоф би могъл да се обърка, да загърби възпитаните у него ценности и като порасне да започне да продава кокаин или – не дай си боже! – да пее многогласие в някоя акапелна група от Сан Франциско.

Що се отнася до по-широките теми в книгата, те са надлежно описани в предговора под формата на подточки от… от А) до Ф)… Вижте… Сред първите страници ще откриете „Правила и препоръки за извличане на удоволствие от тази книга“, в които авторът ви съветва да пропуснете тази част. Послушайте го! Написаното там е хаотично, забързано и почти безсмислено поради липсата на контекст, така че най-много да ви наплаши, че и останалите петстотин страници ще са такива.

И понеже авторът умело използва всички тези теми, за да си играе с представата ни за личността му и характера на събитията в мемоара, ще разгледам само две от тях, които хем се преплитат, хем са противоположни.

Първо на първо, Дейв Егърс е алтруист. Когато родителите му умират, именно той поема грижите за Тоф, защото сестра му Бет следва право, а брат му Бил гради кариера в друг щат. Той търси квартири, той готви, той определя графика му и попълва документите му за училище. Добре, понякога в тези документи първо изписва името Пенелопе, а после го поправя на Кристофър, но това е друг въпрос… Също така, когато на няколко пъти негов приятел от детството (Джон) заплашва, че ще се самоубие с успокоителни и вино, Дейв е там, за да го изслуша и разубеди. А когато висока тераса се срутва под краката на негова колежка (Шалини) и падането я оставя в кома, той е в болницата дни наред, за да се увери, че тя ще се оправи и да подкрепи страдащите ѝ близки.

Което ни отвежда до втория неоспорим факт, и той е, че Дейв Егърс е хитър егоцентрик. Защото няма трагедия, в която да не вижда известна полза. Смъртта на родителите му му създава печален образ, който спокойно преиначава в зависимост от целите си. Понякога сякаш надава вик, гласящ: „Вижте ме! Вижте как се справям, каква отговорност съм поел, как стоя изправен срещу ударите на съдбата! Нима не заслужавам вашето възхищение?“. А случи ли се играта да загрубее, апелът му бързо придобива нов вид… Той страда. Той е жертва и не бива да го съдим. Редно е да му простим, когато е некомпетентен, груб или безразсъден. Що се отнася до Джон и Шалини, авторът си признава, че съвсем не са били сред най-близките му приятели и може би е малко странно да са главни действащи лица в книгата му. Но пък ползвани като метафора, чисто и просто вършат твърде добра работа за допълнително подсилване на трагичната картина.

Дейв Егърс в България за представянето на „Холограма за краля“ (изд. „Жанет 45“), 2017 година

В крайна сметка, ако трябва да сме честни, Дейв Егърс просто е искрен. Именно крайната откровеност в спомените му, комбинирана с похвата на почти екзалтиран поток на съзнанието, превръщат книгата в нещо повече от разказ за една необикновена житейска история. Присъствайки в мислите му виждаме собствените си нагласи – понякога сме великодушни, друг път дребнави, понякога сме готови на жертва, но често търсим и нещо в замяна. Понякога и ние като него се страхуваме, че зад вратите на някой асансьор чака мъж с шлифер и пистолет, готов да ни застреля от упор… Или може би не всички сме така? Вече взех да се обърквам… Не съм сигурен и дали „Шедьовър покъртителен на гений изумителен“ е точно гениална книга. Но е смела. И тъжна. И красива, и мрачна, и смешна. Добре, може би е малко гениална…

Важното е, че си струва да се прочете. Или както Дейв Егърс сам (самият той!) се изказва по въпроса: „Забавно е. Ще видите!“

Ето, споменах името му десет пъти, надявам се да е доволен.

„Изтощен съм. Сърцето ми е чисто!“

– Дейв Егърс

Можете да поръчате „Шедьовър покъртителен на гений изумителен“ от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q4 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.

Прочетете и ревюто на Христо Блажев в „Книголандия“.

[ + ]