Името на писателката Силвия Атипова вече е в портфолиото на световна литературна агенция, която представлява автори като Лий Чайлд, Тана Френч, Б. А. Парис, Джон Конъли. Това е втората сериозна заявка за бъдещо присъствие на световната литературна сцена от български автор само за седмица. Пред дни българската писателка Йоанна Елми обяви, че е подписала договор с агентите на нобеловите лауреати Казуо Ишигуро и Олга Токарчук.
Силвия Атипова е сключила договор с Darley Anderson. Литературната агенция е базирана в Лондон и работи с автори на фантастика, трилъри, мистерии, криминална литература, ужаси, фентъзи, чиклит, детски книги и YA фантастика. Разполага с филмови и телевизионни агенти в Обединеното кралство и САЩ.
Доколко проактивен трябва да е авторът, за да стигне до споразумение с литературна агенция или доброто писане е достатъчно?
Нека най-напред кажа, че всеки творец трябва да реши за себе си каква е дефиницията му/ѝ за успех. Дали това са читатели, награди, пари или създаване на смисъл и красота, където те не са съществували преди. Да си добър писател не означава непременно да си издаван писател. Има прекрасни писатели, чиито книги виждат бял свят едва след смъртта им и това е осъзнат избор. Ако обаче решиш, като писател, че успехът за теб е да бъдеш издаван, зависи само от теб да го постигнеш.
Аз пиша жанрова литература, психологически трилъри, като например „Не казвай сбогом“ на Джилиан Флин. За мен читателите са важни и още като започнах да пиша, знаех, че искам да имам добър литературен агент и издателство, които да ми помогнат да стигна до възможно най-много хора.
Ти имаш опит с живота в чужбина и писането на чужд език. Това предимство ли беше според теб при вземането на решение на Darley Anderson?
Пиша на английски и книгите, за които подписах договор с Darley Anderson, са на английски. Обикновено агенциите, които издават преводна литература, имат отделни агенти за това. Преди дни Йоанна Елми обяви, че е подписала договор за представяне с литературната агенция RCW, с прекрасната ѝ книга „Направени от вина“. Тя е подписала с агент, който се интересува от преводна литература, защото оригиналът на книгата е на български. Агенциите и агентите специализират в различни области на книгоиздаването, най-често свързани с личните им предпочитания на читатели.
За мен пътят към сдобиването с агент беше ясен: написвам най-добрата книга, на която съм способна, и намирам агент, който представлява жанра, в който пиша. Отне ми „само“ десетилетие да изпълня този простичък план.
Добрите литературни агенти получават по 300-400 предложения за книги седмично. Едно непроверено изречение, една грешно изписана дума могат да ги накарат да спрат да четат и да ти изпратят проформа мейл с „Благодаря, но нямам интерес“. Конкуренцията е убийствена.
Камила Болтън, която прие да ме представлява, е агент от 17 години, а има само 23-ма клиенти. На опознавателния ни разговор тя спомена, че не е подписвала договор с дебютен автор от години.
Какво не достига на българската литература, за да бъде превеждана повече?
Писането е като влюбването, рядко можеш да кажеш на сърцето си да не се влюбва в даден човек или в дадена идея за книга. Не мога, а и не искам да давам съвети на автори какво да пишат. Големи книги могат да бъдат и малки истории, но трябва да са разказани дълбоко, сурово, грабващо, искрено. Такива текстове рядко се раждат без болка, без много мислене и работа над всяка дума в текста.
Вече има признати български автори в чужбина – Георги Господинов е лесен пример, но се сещам за Наталия Делева, чиято втора книга миналата година излезе на английски, а също и Даниела Петрова, чийто трилър „Майката на дъщеря ѝ“ беше публикуван от едно от най-големите издателства Penguin Random House на няколко езика. И ще ставаме все повече, защото сред качествата на българите са изобретателността и упоритостта.
Важно ли е за теб като читател да се докосваш до литература от различни националности и защо?
Жизненоважно. Аз чета много и непрекъснато, в повечето случаи за удоволствие или от любопитство към тема или към стил на писане на даден писател. Понякога се насилвам да чета книги, които не харесвам или не разбирам, защото когато напускам зоната си на комфорт, научавам най-много за себе си и за света.
Литературата се променя непрекъснато. Съвременните читатели предпочитат книги, които им оставят пространство да допълват това, което се случва на страницата, със собствените си мисли и разбирания. В наши дни пътуването например е много по-достъпно, така че един пътепис, една готварска книга, един мемоар вече нямат за задача само да опишат място и традиции, а да представят мироглед, да намерят философия и смисъл в начина, по който хората по света живеят.
Като читател, за мен е важно да провеждам своеобразен разговор с книгата, докато чета. Като писател, ми е интересно да наблюдавам как писатели от цял свят се справят да предизвикват у мен емоции, през букви подредени в редичка на бяла страница. Чудото на писмото никога няма да спре да ме удивлява.
Силвия Атипова е двуезичен писател и журналист. Учила е графичен дизайн в „Нов български университет“ и е завършила магистратура по „Творческо писане“ в университет Хъл във Великобритания. Публикувала е статии и разкази в „Дневник“, „Капитал“, „Гранта“ – България и др. Живяла е в София и Лондон, а в момента живее в Льовен, Белгия.
