fb
Ревюта

„Тихите“ – манифест на интровертността

2 мин.

tihiteЧудя се какво да напиша за „Тихите: силата на интровертите в свят, който не млъква“ (изд. „Изток-Запад“), без да се налага да взема страна „във вечния спор“. Не се имам нито за интроверт, нито за екстраверт. Обичам тишината и спокойствието, но работата ми е такава, че водя доста активен социален живот и почти ежедневно комуникирам с повече хора, отколкото някои „истински“ интроверти през целия си живот.

Сюзан Кейн застъпва тезата, че през последните век-век и половина светът, и най-вече Америка, (в началото бавно, после все по-бързо) са се променили, че от „култура на нравствеността“ е преминал към „култура на публичния образ“, от съзерцание и дисциплина – към публична демонстрация на харизма.

Първите стотина страници ми се сториха твърде едностранчиви, дори се притесних, че в цялата книга Кейн ще възхвалява гения на интровертността и ще заклеймява самодоволните екстраверти. Всъщност не е така и книгата ще е интересна дори на хора, сигурни в своята ектраверност. Тя се опитва да проследи начина, по който интровертите и екстравертите влияят един на друг, скритата сила на комуникацията между двата типа хора и положителните и отрицателни страни на това да принадлежиш към едината или другата група.

Кейн изследва интровертността от различни перспективи, но не забравя, че в крайна сметка „никой човек не е остров“ и отделя голяма част от книгата си, за да опише силните страни на интроверта при работа в екип, пише и много за креативността.

„Тихите“ не е научна книга, макар Кейн да цитира някои изследвания. Тя е по-скоро манифест, че в един „свят, които не млъква“ тихите, затворени хора все пак могат да намерят своето място. И че ако бъдат приети такива, каквито са, а не притиснати да се „впишат“ в средата, могат да изненадат всички – както в по-творческите професии, така и на Уолстрийт.

Сюзан Кейн пише (и говори, както можете да видите във видеото й от TED по-долу) изключително интересно и увлекателно, като постоянно дава примери, както от личния си живот, така и от разговорите си с хора, с които се е срещала в процеса на писане. За съжаление, книгата е изпъстрена с редакторски грешки – една от най-фрапиращите например е, че в рамките на една страница името на градчето Купертино в Калифорния е написано по поне два различни начина.

Още едно ревю от Изумен.

[ + ]