Тази година добрите книги ме намират в най-правилния момент. Завладяващите сюжети се нижат един след друг и не крия, че историческите романи ми носят най-голямо читателско удоволствие. В тази връзка нямах търпение да прочета „Тайните, които не разкрихме“ (изд. „Orange Books“) – дебютния роман на Лара Прескот, който описва участта на руската класика „Доктор Живаго“ по време на Студената война – политическите игри, перипетиите и публикуването ѝ. Не очаквайте обаче документален разказ със сухо съдържание – Прескот ще ви покаже хората зад кулисите, които са изтъкани от чувства, страх и невъобразима смелост.
Думата „секретар“ идва от латински – secretus, secretum – и означава човек, посветен в нещо секретно; човек, на когото са поверени тайни. Всички работехме на пишещи машини, но някои от нас правеха и други неща. И не казвахме нито дума за работата, която вършехме всеки ден, след като сложехме калъфите обратно върху пишещите си машини. Някои от мъжете го направиха, но ние никога не разкрихме тайните си.
Действието в „Тайните, които не разкрихме“ се развива на два „фронта“: в Изтока и Запада. На изток пред читателя се разгръща СССР през комунизма, трудовите лагери и цензурата. На запад Прескот ни потапя в света на ЦРУ, и по-конкретно в машинописния му отдел. На пръв поглед между тези различни части на земното кълбо няма допирни точки, но всъщност се появява една, която е достатъчно важна – романът „Доктор Живаго“. Може ли едно литературно произведение да промени света? Излишно е дори да се замисляме върху отговора.
През цялото време, докато пиша това, се опитвам да избягам от момента, в който ви разказвам удивителните факти, разкрити ми от книгата. Естествено, че няма да ви издам сюжета, но искам само да направя уточнението, че преди да захвана романа на Прескот, не бях чела „Доктор Живаго“. Също така не се бях интересувала и от личността на Борис Пастернак. Осъзнавам, че може би читателите, запознати с пътя на въпросната руска класика, няма да бъдат толкова развълнувани, колкото мен. Все пак ви обещавам удовлетворяващо историческо пътешествие из страниците на „Тайните, които не разкрихме“.
– Ако питаш мен, жените са подходящи за работа като куриери – каза ми той. – Никой няма да заподозре, че хубавото момиче от автобуса доставя секретна информация.
Сюжетът се развива през няколко гледни точки – често срещан вече похват, за който съм споменавала в предишни ревюта, че ако авторът го владее, то резултатът е удивителен, но ако не го умее, е катастрофален. Тук няма повод за притеснение, защото ще останете с впечатлението, че Лара Прескот е изградила куп такива романи до момента. Тя описва работата на на пръв поглед обикновените машинописки в ЦРУ адски вълнуващо, защото те не просто натискат клавиши – правят много повече от това. В книгата е отделено голямо внимание на обучението на някои от тях като куриери. Както е отбелязано в цитата по-горе, жените са незабележими и никой не очаква да пренасят секретни данни. Беше ми изключително интересно да чета за координирането на тайните мисии до най-малкия детайл, особено за политическите машинации зад тях. За обрисуването им със сигурност е помогнала и дългогодишната работа на Прескот като политически консултант.
Лара Прескот, снимка: www.laraprescott.com
И докато в Америка виждаме свят, който сякаш е изваден от филмите, в СССР се сблъскваме с безмилостния режим, водещ след себе си цензура, мъчения и дори смърт. За никого не е тайна, че през онази епоха произведенията, които са представяли нелицеприятната страна на комунизма, не са стигали до хората, или ако са, то са били сериозно окастряни. Атмосферата на изток е изпълнена с мрачни краски, страх и несигурност. Няма как да не се пренесете, дори и само за миг, в онова време и да съпреживеете емоциите на героите.
В настоящето сме приели, че много неща са наше право. Имаме право на свобода. Свобода във всеки смисъл на думата. Как бихме живели, ако ни я отнемат? В „Тайните, които не разкрихме“ ще разберете отговора на този въпрос, а и на още много други, зародили се при прочита ѝ.
– Вашият роман е в добри ръце при синьор Фелтринели. Ще се убедите в това. Още тази седмица ще му го доставя лично.
Пастернак кимна, но не изглеждаше убеден. Тримата се сбогуваха. Когато Серджо и Владлен поеха обратно по пътя към гарата, Пастернак се провикна след тях:
– Поканени сте на екзекуцията ми!
– Ах, тези поети! – разсмя се Серджо.
„Тайните, които не разкрихме“ на Лара Прескот е феноменален дебют, които ще засили интереса ви към руската литература и ще ви даде много поводи за размисъл. Историческият роман е изграден около необикновен сюжет, изпълнен с пълнокръвни и силни персонажи, всеки от които ще ви допадне посвоему (нещо, което отчитам като минус, защото обичам да присъства поне един отрицателен герой). Това е книга, която си има всичко – любов, омраза, политически игри и едно „литературно оръжие за масово унищожение“. „Тайните, които не разкрихме“ изобилства от реални факти, които лесно могат да се проверят (съвет: направете го след прочита ѝ), а изтъкаването на цялата история е на майсторско ниво, способно да задоволи и най-претенциозния читателски вкус.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
