Толкова много харесвам Фредрик Бакман, че всеки път щом посегна към нова негова книга, мъничко се страхувам да не би този път да ме разочарова. Още с дебюта си „Човек на име Уве“ (изд. „Ciela“) той постави летвата толкова високо, че не ми се вярваше някога да я надскочи. Е, за мен поне го направи с „Тревожни хора“ (изд. „Ciela“).
Ако не бях чела другите му романи, надали щях да посегна към последния. Корицата ме озадачи – тези на предишните му издадени в България книги представляват красиви рисунки в сходен стил, докато тази на „Тревожни хора“ ми прилича на нарочно комичен и леко нескопосан колаж на фотошоп. Но пък в нея наистина има нещо толкова смешно и умишлено грозновато, че разпали интереса ми.
Ден преди Нова година се провежда оглед на привлекателен имот с изглед към мост. Пристигнала е разнообразна група от заинтересовани, всеки от които има различен мотив да желае апартамента. Огледът не минава особено „ОКЕЙ“, въпреки че това е мотото на брокерската фирма – прекъсва го банков обирджия, който неволно се превръща и в похитител. Обаче нито банковият обир, нито заложническата драма, нито самият обирджия, камо ли пък събралата се в апартамента група, са адекватни по какъвто и да било критерий. След фалшива тревога за бомба, преговори, няколко кутии пица и необичайно условие за освобождаване на заложниците, те са пуснати мирно на свобода. А от обирджията няма и следа.
Понеже може да не ви е станало ясно – „Тревожни хора“ всъщност е криминална драма. И ужасно смешна комедия. И романтична любовна история. И трогателен житейски разказ. И какво ли още не…
Фредрик Бакман (снимка: bookpassage.com)
Докъм средата на книгата си мислех, че това със сигурност са най-дразнещите герои, на които съм попадала напоследък. Сега обаче ви препоръчвам да не обръщате внимание на тяхната нелогичност. Обещавам ви, че ще бъдете възнаградени с онази неповторима фредрикбакмановска топлина, и то бликаща отвсякъде. След средата сюжетът се развива с шеметна скорост и криминална загадка – как се е измъкнал обирджията? – е страшно заплетена. Плеядата от коренно различни персонажи, всеки от които е ужасно симпатично и незаменимо парченце от пъзела, показва красноречиво огромното майсторство на Бакман. Към края на романа той не само е успял да подреди привидно безумната история, но и междувременно да ни разкаже десетки други.
На фона на нелепата заложническа драма Бакман деликатно засяга безброй истински важни теми. Като например какво превръща едно жилище в дом, как страховете ни често пречат да общуваме дори и с най-близките ни и как самотата може да ни застигне далеч преди действително да сме останали сами. Напомня ни, че всички ние изразяваме любовта си по различен начин, и, макар невинаги да ни се иска, си влияем взаимно, понякога и без да го осъзнаваме. Не се притеснява да намеси и размисли за банковата система, отговорността и объркания емоционален свят на хората. В крайна сметка обаче ни дава повод, било то и за малко, да повярваме, че и от хаоса могат да се родят чудесни неща, стига намеренията ни са да искрено добри в сърцевината си.
Отдавна не бях се просълзявала на роман, не се бях смяла толкова и не бях посягала така често към моливчето, с което си подчертавам любими пасажи. Всичко, което може да се каже за „Тревожни хора“, със сигурност ще прозвучи объркано и нелогично за някого, който не я е чел. Ето защо предлагам просто да ми се доверите – ако ви се чете нещо, което може да бъде описано просто като прекрасно, това е вашата книга.
Прочетете още 8 цитата от „Тревожни хора“, събрани от Мартина Ламбова, както и ревютата на „Човек на име Уве“ от Преслава Колева, Милена Златарова и Милена Трендафилова, на „Баба праща поздрави и се извинява“ от Милена Трендафилова и Мартина Ламбова, на „Брит Мари беше тук“, „Всяка сутрин пътят става все по-дълъг“, „Сделката на живота ти“, „Бьорнстад“ и „Ние срещу всички“.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20q4 при завършване на поръчката си.
