fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Ние срещу всички“ в името на победата

5 мин.

„Всички, които обичат спорт, знаят, че мачовете не се решават само от това, което се случва на игрището, ами и от това, което не се случва.“

Из „Ние срещу всички“

Докато всички почитатели на Фредрик Бакман сме в трепетно очакване на екранизацията по „Брит-Мари беше тук“, много ми се иска да ви разкажа за друг роман на шведския автор – „Ние срещу всички“ (изд. „Ciela“). Продължението на „Бьорнстад“ ни връща в малкото градче на големите мечти, за да ни доразкаже за всички онези герои, които толкова ни вълнуваха.

Кевин, който беше в центъра на предишната книга, напуска града. Звездата на местния хокеен клуб и семейството му не могат да понесат погледите и приказките, след като момчето е обвинено в изнасилването на своята приятелка Мая, макар така и да не е доказано, че именно той е извършителят. „Ние срещу всички“ е историята за последвалите събития и за едно съперничество между два хокейни отбора, защото тук отново става въпрос за спортни зали и „за всички сърца, които туптят около тях“.

Всяка глава в романа носи заглавие и завършва в типичния маниер на Бакман, който цели да те докосне в душичката или поне да те накара малко да се замислиш. Още с първите страници авторът загатва на читателя какво го очаква, което не ми хареса съвсем. Нямаше обаче да спра да чета само заради спойлерите, които Бакман сам е решил да сложи.

Nie sreshtu vsichki Fredrik BakmanСюжетните линии в „Ние срещу всички“ се развиват последователно и с достатъчно бързо темпо, за да прелистваш нетърпеливо страниците. Местният юношески хокеен клуб „Бьорнстад Хокей“ е пред закриване, освен ако не се намери влиятелен спонсор и не се закрие трибуната за правостоящи. Петер Андершон трябва да направи твърде големи компромиси, за да спаси мечката върху фланелката и „Бьорнстад Хокей“, но дали е готов на това?

Историята се чете с интерес, виждаме добре познати герои, както и нови такива. Хареса ми, че Бакман се е постарал да доразвие образите на някои от тях. Любим си ми остава Бени, но ви гарантирам, че всички замесени персонажи са не по-малко достоверно изградени. Резултатът е една откровена, болезнена и драматична история, твърде човешка и на моменти до болка позната. Тези герои могат да съществуват навсякъде. Тези съдби могат да бъдат част от живота на всяко градче. Точно това прави романa толкова силен, емоционален и въздействащ.

Всички хора на дъното имат какво да кажат за живота, който е трябвало да живеят. С градовете е подобно. Ако човек иска да разбере най-великите им истории, трябва първо да изслуша най-малките.

Ако си изплашен, ако те принудят да избереш страна, ако знаеш какво трябва да пожертваш. Може би не си толкова смел, колкото си мислиш. Може би не си толкова различен, колкото се надяваш.

Смятам, че хората без деца и читателите, които вече са родители, ще възприемат различно „Ние срещу всички“. Казвам „различно“ поради простата причина, че тези от нас, които вече имат потомство, ще минат доста страници с допълнителна буца в гърлото. Голяма част от сцените и посланията на автора могат да бъдат оценени подобаващо и да повлияят истински само ако отсрещната страна е родител.

Синовете искат вниманието на бащите си точно до момента, в който бащите започват да искат вниманието на синовете.

Опитваме се да бъдем добри родители във всички отношения, ни никога не знаем как. Не е трудна работа. Невъзможна е.

Фредрик Бакман (снимка: Nordic Drama)

Всичко носи обичайните за Фредрик Бакман нюанси – на добрите и лошите дни, на щастливите и съкрушените хора, на победите и загубите. Стилът му неизменно е един и същ – казва нещо, след което изтъква неговата противоположност, наред с интерпретацията на собствените си думи. Сякаш срещу себе си има дете, на което обяснява простички истини, но – незнайно поради каква причина – по сложен начин. Ако този стил се харесва на първи прочит, то след няколко книги от същия автор започва леко да дотяга. В момента, в който недостатъкът най-накрая направи впечатление и на мен, започнах постоянно да го виждам и пътят до финала беше придружен от лека досада. А онова „Туп. Туп. Туп.“, което цели да отразява шума от шайбите и се води като отличителен знак на историята, меко казано ми идваше в повече. Само и единствено заради него не дадох пълните пет звезди в Goodreads, колкото и да ми хареса сюжета.

„Ние срещу всички“ е роман за мъжеството или липсата на такова, за мечтите и целите, за отборните играчи не само на терена, но най-вече за любовта между хората, за надеждата и за светлината на едно по-добро бъдеще, на което всички се надяваме. Защото животът не чака, той продължава и „понякога човек трябва да живее за нещо, за да може да преживее всичко останало“. А какъв по-добър стимул от спортния хъс и стремежа за победа? :)

Прочетете още ревютата на Милена Трендафилова за „Сделката на живота ти“„Баба праща поздрави и се извинява“ и „Човек на име Уве“. Отзив на Мартина Ламбова за „Баба праща поздрави и се извинява“ ще откриете тукНе пропускайте и текста на Преслава Колева за „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“, както и на Милена Златарова и Преслава Колева за „Човек на име Уве“. 

Още ревюта за „Ние срещу всички“ ще намерите в блоговете „Book Mouse“ и „Книжни криле“.

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!