„Три мариновани херинги“ (изд. „Рибка“) е втората книжка от поредицата на Сали Гарднър и още в началото бързам да кажа, че по нищо не отстъпва на любимата ми „Операция „Зайче“.
Емили вече официално е детектив от агенция „Криле & Ко“ и й предстои да се захване с разплитане на втори мистериозен случай.
Трима души изведнъж са изгубили ненадминатия си късмет, а не всичко е точно такова, каквото изглежда. Емили и екипът й бързо стигат до извода, че става дума за ВПХ (Вълшебство с престъпен характер).
Алчността на хората, които винаги имат още едно желание и още едно, и после още… предизвиква всички беди, които ги спохождат в определен момент.
Тоф Триклетия никак не харесваше хората. Имаше им доверия само за това, че като ги цапардосаш, могат да полетят много надалеч. Като цяло хората му се струваха самовлюбени, алчни, суетни и безразсъдни в желанията си.
Проблемите се сипят като дъжд. Емили все още не е уверена в силите си на истински детектив, а Бъстър вместо да помага, предпочита да се цупи. Като прибавим феи, гоблини, елф, своенравен магазин, вълшебна лампа, ключове, които не искат да отключват, и безконтролно изпълнявани желания ситуацията отива към истинска катастрофа.
Екипът на детективска агенция „Криле & Ко“ ще трябва да минимизира щетите и да оправи „две големи бъркотии“ с надеждата да се компенсира някак „голямата ужасия“, което не просто звучи сложно, но си е и тежка задача.
Пътят на Емили няма да е никак лек, но тя продължава да прави добро и да се опитва да разгадае тайната с изчезналите си родители.
Приключенията в „Три маринова херинги“ отново са забавни и вълнуващи, а интригата е порядъчно заплетена. Посланията на Сали Гарднър са ненатрапчиви, но стигат безпроблемно до читателя. Книгата не е за изпускане и гарантира няколко часа пътешествия във вълшебния свят, който не изглежда много по-различен от нашия, но където изключителното и невероятното са си дали среща, а най-силната магия е тази на добрите сърца.
