Труман Капоти е един от най-прочутите и противоречиви писатели в съвременната американска литература, а в съзнанието на читателите името му най-често се свързва с романите „Хладнокръвно” и „Закуска в Тифани”. Точка. Дотук с клишетата, защото това, което следва, е…
Труман Стрекфус Персонс е роден на 30 септември 1924г. в Ню Орлиънс, Луизиана. Родителите му се развеждат когато е eдва 4-годишен и той отива да живее при роднини в Алабама, докато майка му и вторият й съпруг живеят в Ню Йорк.
Най-близките му приятели от това време са една по-възрастна братовчедка и палавото съседско момиче Харпър Ли, която по-късно ще напише наградения с Пулицър роман „Да убиеш присмехулник”. И двете приятелки от детството му се срещат като персонажи в ранната му проза, а самият Капоти е използван като прототип на Дил Харис в романа на Харпър Ли. Приятелството между двамата е силно и продължава до смъртта му.
Когато е 9-годишен, Капоти се мести да живее при майка си в Ню Йорк и приема фамилията на втория си баща. Същевременно продължава да прекарва летата в американския Юг, който по-късно често присъства в творчеството му. Макар че е изключително интелигентен, Капоти е посредствен ученик. Той е необикновено момче с разказваческа дарба и талант да забавлява хората. В действителност обаче се чувства самотен и нещастен, а собствената му майка смята, че не е достатъчно мъжествен и често го подиграва за женственото му поведение. По нейно настояване заминава да учи във военна академия, което се оказва пълен провал.
Труман започва да пише от ранна възраст, но тайно. Докато повтаря последната година в гимназията, започва работа в списание The New Yorker, където пише статии и разкази. По това време изгражда и важни социални контакти, а по-късно става чест гост в телевизионни предавания. Разказите му се печатат в няколко списания, а през 1948 г. излиза и първият му роман „Други гласове, други стаи”. Действието в него се развива в Юга и описва опитите на един млад мъж да открие баща си. Романът е написан в стила „южен готически роман” и мнозина читатели и критици го считат за автобиографичен.
Ранните разкази на Капоти са събрани в сборника „Дървото на нощта и други истории”. В тях той описва странни случки или персонажи с умствени или физически недостатъци. Самият Капоти по-късно признава, че разказите отразяват неговото безпокойство и чувството му за несигурност, които е изпитвал като дете.
Една от най-емблематичните творби на Капоти е „Закуска в Тифани”, която е считана за феномен в поп културата. Романът разказва историята на очарователната Холи Голайтли и разкрива мирогледа на една млада и независима жена. Умело са описани и промените в американското общество след края на Втората световна война. Начинът на изграждане на образа на Холи Голайтли е показателен за развитието на писателската дарба на Капоти. Едноименният филм по романа с Одри Хепбърн в ролята на Холи се смята за филмова класика и една от най-добрите филмови адаптации по книги.
Независимо от успехите си, Труман чувства, че нещо му липсва като писател. Той иска да създаде нещо ново, нов начин да се разкаже една история. Открива вдъхновението си когато прочита за жестокото масово убийство на семейство Клътър в Западен Канзас през 1959 г. Хрумва му идеята да създаде документален роман, който смесва факти и художествена проза.
Заедно със своята приятелка от детинство, Харпър Ли, Капоти се заема с подробни проучвания на жестокото убийство. Двамата посещават малкото канзаско градче, където е извършено престъплението, и разговарят с жителите му. Пропътуват маршрута, по който бягат убийците през Маями до Акапулко в Мексико. Следват месеци проучвания и интервюта с психолози и самите убийци, получили смъртни присъди. В подготовката за романа Капоти натрупва над 6000 страници с бележки, а от началото до окончателното написване на книгата изминават почти 6 години. Резултатът е романът „Хладнокръвно”, който излиза през 1965 г. и незабавно се превръща в бестселър. С издаването на този роман Капоти става основоположник на нов стил в литературата – документален роман (non-fiction novel).
Написването на „Хладнокръвно” изцежда силите на писателя емоционално и психически и до края на живота си той не написва друг роман. В средата на 70-те списание Esquire публикува няколко глави от предстоящия му роман „Сбъднати молитви”(Answered Prayers). В тях Капоти разказва за своите богати приятели от висшето общество, като разкрива интимни подробности от живота им. Публикуваните глави не са добре приети от критиката, а приятелите му се чувстват предадени и отказват да общуват с него.
Изпаднал в социална изолация, за Труман следва потапяне в алкохола, пристрастяване към наркотиците и остро влошаване на здравето. През 1980 г. излиза сборникът му с репортажи и есета „Музика за хамелеони”.
Труман Капоти несъмнено е ярка личност за американското общество на ХХ век и поведението му често е скандално. Сам признава, че славата го привлича и открито демонстрира хомосексуалността си. Но той притежава и рядко срещания талант да бъде отличен слушател и да вдъхва доверие на събеседниците си.
Труман Капоти умира в Лос Анджелис на 25 август 1984 г. малко преди 60-тия си рожден ден.
За радост на почитателите му обаче през 2004 г. на аукционната къща “Сотбис” в Ню Йорк е предоставен за продажба и ръкописът на „Лятно пътуване” – романът, над който Капоти работи преди да го изостави и да създаде „Други гласове, други стаи”. През 1966 г. ръкописът е спасен от портиера на сградата, в която е живял Капоти по онова време, и над 50 години е считан от всички за изгубен. Читателят може да забележи известна прилика между главната героиня от „Лятно пътуване” и Холи Голайтли от “Закуска в Тифани”.
Животът на Труман Капоти, както и голяма част от неговите произведения са филмирани многократно, като най-известните филмови адаптации за него са Infamous (2006) и Capote (2005), за който Филип Сиймор Хофман получава Оскар за главна мъжка роля именно пресъздавайки американския писател.
Прочетете още ревюто на „Дървото на нощта и други истории“ в Аз чета и ревюто на Христо Блажев за „Други гласове, други стаи“ в Книголандия.
Трейлър от филма Capote може да видите тук:
