fb
Ревюта

Как се превърнахме във варварска държава

4 мин.
Varvarite

Varvarite“Там, където няма върховенство на закона, свободата се превръща в свобода на силните да тормозят слабите”
Маргарет Тачър

Очаквах “Варварите” на Евгений Дайнов да е ужасна. Да е пълна с компромати срещу ГЕРБ и целенасочено изопачаване на фактите. После я прочетох и си дадох сметка, че просто съм разочарован (омерзен?) прекалено много от всичко, което се изговаря с политически уклон у нас през последните години. За сметка на това, най-обидното нещо, което прочетох в книгата, е простото съждение, че благодарение на декадно некадърно и корумпирано управление от конкретен тип, “Цивилизацията… е заменена от зависимия, изложен на произвол живот във варварство”.

Всъщност, книгата започва с чист политологически анализ и обяснение що е то демокрация, как и защо се заражда, какви са причините за разпадането й, как се проявява по различен начин в посттоталитарните общества – на практика 1/3 от книгата почти не споменава Борисов и компания, а ни напомня какво трябва да се случва в една “бяла държава”, вече 5 години член на ЕС. Цитират се постоянно утвърдени новина, сред които неизменно е Маргарет Тачър.

После обаче минаваме през бавното и болезнено установяване на господство на държавата над бизнеса, подсилване на монополите, закъсали и те, точно както народа, покрай кризата, еманацията на чалгата, която при ГЕРБ става представителен тип музика за самата държава, не само за болшинството от народа (Цеца Величкович се посреща почти с държавни почести, а Пайнер печелят милиони от еврофондовете. Последното, подчертавам, не е задължително лошо, но трябва да се отбележи).

Дайнов не дава много нови факти – поне аз не открих такива, вероятно защото следя отблизо, а просто прави чудесен анализ на случилото се. Започва от предпоставките – икономически и демографски, минава през зараждащия се бунт, обособявайки причинно-следствените връзки. Разказва колко логично предвид дадените заявки – чрез действия, а не само на думи – постепенно се зараждат толерирани от (бездействието на) властта монополи в почти всички големи сфери – енергетика, корабоплаване, въздухоплаване, строителство, медии, различни сфери на производството… Изобщо, става ти едно такова „терминално“, понеже не ти се мисли какво ще се случва след изборите…

Интересен е и моментът, в който при оставката на правителството в края на февруари акциите на борсата на конкретни фирми падат сериозно, докато при други промяна не последва – обяснението на Дайнов е, че акционерите са били през цялото време наясно, че “доходността на тези фирми зависи от приятелското отношение на правителството”. Има си и конкретен термин за този тип взаимоотношения, даден много отдавна – приятелски капитализъм (crony capitalism).

Внимание е обърнато и на завземането на медиите, което се очакваше в началото на мандата да бъде прекратено след Тройната коалиция, но явно сме били прекалено наивни… Обаче: “Междувременно катастрофално падат тиражите на вестниците. Сериозните тиражи остават единствено в “жълтия” сектор, но там хората не четат, за да се инфрмират, а за да видят клюки за известните. А след като народът не се информира от вестниците, контролът на ГЕРБ върхи тях губи голяма част от смисъла си”.

Всъщност, за да разберете най-точно какво да очаквате от книгата, стига да прочетете епилога. За щастие, “Дневник” са пуснали точно него като откъс в петък, така че имате шанса да го направите тук.

Излизането на подобни книги е някак очаквано преди избори и поради това винаги трябва да имате едно наум за написаното вътре. От това, което аз прочетох, за тази можете да сте спокойни.

P.S. Този текст, както и всички останали на този сайт, е читателски, а не политически. За това как да гласувате на 12. май не агитираме – имате глави на раменете :)

Ревю за книгата и при Комитата.

[ + ]