В центъра на „Веровещица“ (изд. „Егмонт България“) е приятелството между две бойни девойки с особени имена – Сафия и Изьолт. Сафия е веровещицата от заглавието – вещица с рядката дарба да познава кога хората казват истината или лъжат. Тъй като други от нейния вид като че ли няма, магията на Сафи е предполагаемо възжелана от всеки владетел/тиранин из Вещерия, защото може да помогне да се разкрият козните на прикрития враг или благородните намерения на съюзника. По съвместителство Сафия е и домна от Хастрел (т.е. благородничка), но е получила сериозно бойно обучение, за да се отбранява срещу враждебния свят, който би посегнал на нейната (пазена в тайна) дарба.
Изьолт пък е точно обратното на благородничка – тя е от племето на номатите, низвергнати и отритнати от целия вещерски свят по незнайни (засега) причини. Изьолт е нишковеща и умее да вижда обагрените в различни цветове нишки на хората (т.е. разпознава чуждите скрити чувства и/или аури). Сафия и Изьолт са „нишкосестри“ от момента, в който веднъж Изьолт е спасила живота на Сафия и се е обвързала с обет да я пази и защитава винаги.
С наглед интересен потенциал за развитие (наличие на любимите ми еманципирани хубавици, храбри принцове и политически интриги), „Веровещица“ ме остави силно разочарована. Основният ми проблем с този роман бе, че липсва внимателно изграждане на света на Вещерия. Има само множество новоизковани думи и имена, които сякаш са усложнени нарочно, за да компенсират липсата на светоизграждането или просто да го имитират.
Автор: Яна Кръстева
Цялото ревю можете да прочетете в сайта „Детски книги“.
