fb
ПанаирътРепортажи

Владислав Христов и Иво Рафаилов в разговор със Силвия Чолева за изкушенията и завръщанията

3 мин.
Vladislav Hristov, Ivo Rafailov, Silviq Choleva

42-рият Софийски международен панаир на книгата е зад нас. Второто издание на еждународния Софийски литературен фестивал – също. В Мраморното фоайе сред звуците на изнасящи се щандове и доволни издатели се случи последното събитие от културния календар. Силвия Чолева представи поетичните книги Германии” на Владислав Христов и „Изброими изкушения” на Иво Рафаилов. Последният познаваме повече като художник на корици на книги (включително и на корицата на „Германии”), едни от най-интересните и запомнящи се. От друга страна Иво Рафаилов рядко чете и се показва пред публика. Това направи разговора още по-любопитен.

Vladislav Hristov Panair na knigata

Владислав Христов

Повече от час Силвия Чолева разговаря с двамата поети. Въпросите, които им задаваше, разкриваха контекста на книгите; връзката на визуалните им занимания със словото (Влади Христов е и фотограф); паузите в писането – както се е получило при Иво Рафаилов; как се отнасят към четенето от актьор на стихотворенията им; за стила и формата; за новите, завърнали се теми в поезията, например политическото.

За Владислав Христов е важно регулирането на автоцензурата, за което хайку и фотографията помагат – „натренирват окото”, отделя и изчистваш формата. Той обърна внимание, че използва малко прилагателни, метафори и лирически отклонения. „Оставям само гръбнакът”. За разлика от други поети Христов се отказва и от заглавията – минимална определеност на подхода на четене. Читателят се пуска свободно да се движи из книгата. Опасността от избраната кратка форма е да не се прекали, да не се оголи стиха до увисване и публицистично звучене, да не стане стерилно. Добра препоръка за млади автори.

Разбира се, стана думи за външната емиграция, провал ли е завръщането от Германия, дали това не може да е всеки друг топос/топоси. Тестването на себе си в добре устроен свят за другите е катарзис за Влади Христов: там нямат нужда от мен. Значимо е единствено да си ефективен в правенето.

Ivo Rafailov

Иво Рафаилов

Паузата в писането Иво Рафаилов определи като форма на вътрешна емиграция и необходимост от годините, за да осмислиш себе си. Време за натрупване на текстове. Първата му книга, напомни Силвия Чолева, излиза, когато той е 17-годишен. „Изброими изкушения” е разделена в три части, с включени стари и нови стихове, които разговарят помежду си. „Игра на отражение на огледала”, допълни Иво. И той оставя читателят сам да разбере, което му е възможно, както му е възможно, без да го насочва. Залага пространство за друга гледна точка. Предупреждението на Иво Рафаилов е да не издигаме поезията в култ, защото така се саботира писането.

Завършвам краткия репортаж с два от възможните изводи на многопосочния разговор. Първият засяга читателя. Читателят трябва да „работи”, т.е. да развива своите критерии и поетическа култура, да я подобрява, защото поезията е плод на дълга история. Вторият, споделян повече от Влади Христов, се отнася към авторите. За да пишеш трябва да намираш своите липси, да се поставяш в ситуация на недостиг. Охолството не може да роди поезия.

Снимки: Халиде Сюлейман

[ + ]