fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

10, които...Специални

10-те поетични книги, които да потърсите на Панаира на книгата или след това

7 мин.
Poetry 2014

Обаче нека
се върнем към поезията
не им е леко на днешните поети
никой не ги чете особено
и тези никои почти ги няма
престижът на професията падна
и става все по-трудно…
Хуан Хелман

 

Декември изобилства от представяния и премиери на стихосбирки. В края на календарната година и след натрупване на известен опит в четене на поезия навсякъде и непрестанно някои въпроси не спират да ме тревожат. По данни на Националния регистър на издаваните книги в България на Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” за 2014 г. са излезли общо 734 стихосбирки. Мила (Ташева) ми обърна внимание и в началото си помислих, че се шегува. Убедете се сами тук.

Тревогите се върнаха. Кои са читателите на поезия? Как поезията достига до читателите си? Колко поетични книги могат да се прочетат за една година? А ако излизат неравномерно през годината – в период за един месец? И последно, как се изгражда поетическа култура? Бързият поглед открива няколко форми, които се poeziq nawsqkydeопитват да намерят отговор на въпросите.

Наградите са вариант за отличаване на поети и поетични книги. Гласуването на доверие на специализирано жури. Три големи награди за поезия минаха през месец декември. Наградата „Николай Кънчев”, връчвана от съпругата му Федя Филкова и Голямата награда за литература на Софийския университет, които избраха Екатерина Йосифова и „Тънка книжка” за свои лауреат. На 17 декември ще стане ясно кой от 8-те номинирани ще грабне наградата „Иван Николов”, изцяло осигурявана от ИК „Жанет 45”.

Продажбите – друг вариант, който е ориентир за читателя какво е популярно в момента и се чете. Но вкуса, този въпрос за моделирането на вкуса… Тенденциите в българската поезия са многопосочни, несъвместими и противоречащи си, често само се наричат тенденции.

Професионалната критика съдейства, доколкото продължава да е видима в устойчивите вестници за култура.

Премиерите имат своя запазен знак и краткотраен ефект.

Панаирите и алеите на книгите, които сезонно организира Асоциация „Българска книга“, без обаче да има акцент върху поезията. Ако ви се струва, че се получават много четения, то е поради издателствата.

Различните видове инициативи, четения на поезия, като „Месец на поезията в Orange center – м. iniciativi za poeziaоктомври или стартиралите през м. ноември литературни четения в клуб MAZE. Формата на читателските ателиета „Читатели четат поезия“ като периодично издание също се стреми да популяризира съвременни български поети и да разширява кръга на читателите им.

Продължаваме и ние, от екипа на Аз чета, да въздействаме на предпочитанията ви чрез кратка селекция от заглавия, с корична дата на издаване 2014 г. Без претенцията, че сме прочели 734 заглавия, нито половината от тях, нито 1/4. Четенето продължава. За едни от книгите ще намерите ревюта, други са четени, за да се селектират и участват в Читатели четат поезия. Добавяме и три специални книги към 10-те.

Йерархия няма да откриете. Както има поне още 10 стихосбирки, които могат да бъдат включени.

1. „Дивата природа“, Белослава Димитрова (изд. „Дежа Бук”) – поезия за убийствения инстинкт на човешката природа и безжалостното ни превъплъщаване в хищници. Въвежда се, възстановява тематика, която е необичайна за поезията – мисленето през характера на животното, сливането на човек и животно. На места хладнокръвен анализ, на места тази поезия е удар в слънчевия сплит.kak nakazva Bog

2. „Как наказва Бог“, Катерина Стойкова-Клемър (изд. ICU) –  защото е книга за нещата, които не си позволяваме да изричаме дори пред себе си, които не си позволяваме да мислим. Книга за „малките предателства“ и големите надежди. Лапидарна и точно за това – искрена.

3. „Ние според мансардата”, Иван Ланджев (ИК „Жанет 45”) – поезия, с дълготрайно запомняне на цели редове и метафори: „квартали капят по яката ти“. Поетичен език, белязан от архитектурни термини, интеркултурни препратки и времеви закачки. Играта е с хипертекстовата организация на поколението на интернет.  Не е редно да се пропускат ироничните изблици към мъдростта на живота („Протагонист”), към поколенията до 80-те, към очакваната разумност на старостта.

4. „Прекарване на времето”, Виктория Лекова (ИК „Жанет 45”) – открих я съвсем, съвсем преди седмица. Поезия, която тръгва от себе си, родовия произход, но надмогва аз-овото вглеждане и препуска към света. Признава лицемерието ни във възприятията и изразява на глас мислите ни. Откровеност, която не си играе, а само споделя. Цинизъм в етимологичния му смисъл: оспорване на моралните порядки.

5. „Тънка книжка”, Екатерина Йосифова (ИК „Жанет 45“) – сънища и букви, стегнати в език, афористичен, търсещ смисъла на живота – това вечно питане, през повтарящи се действия, категории, ежедневие. В буквите търсиш своята и се опитваш да гадаеш през своя опит. Поезия, която фиксира и не е редене на думи, а осмисляне на познанието.Germanii Vladislav Hristov

6. „Германии”, Владислав Христов (изд. „Ерго“) – емигрантската тема. Обсъждаме я по всеки повод. Тук, в стила, който Владислав Христов успешно оформя, преживяваш лично пребиваването в другата страна през детайли. Самота, отсъствие на разбиране и интегриране, в момента на случването дори не знаеш защо. Книгата стои цялостно в своите фрагменти и разказва история, която може да е на всеки, избрал „чужбина“.

7. „Нощта е действие“, Илиян Любомиров (ИК „Жанет 45“) –  или историята за това как хора, които никога не са чели поезия изведнъж се оказаха специалисти с мнение. Има автори, които обичаме да мразим, за да изтъкнем добрия си вкус и фина чувствителност. Книгата на Августин Господинов (псевдоним на Илиян Любомиров) постигна феноменалните първи места в книжарниците, разпродадени тиражи и предизвика публични дебати за поезията. Никак не е малко за дебютиращ автор.

8. „Няма места за сбогуване“, Иван Брегов (ИК „Жанет 45“) –  е една от най-чаканите книги. От читателите й дори повече, отколкото от автора й. Книга за зимата, която не е сезон, а душевно състояние,пътеводител в географията на пътуването и отдалечаването. По-искрена и непресторена, отколкото е препоръчително за съвременната ни поезия.

9.  „Не-снимане”, Мария Липискова (Фондация „Литературен вестник“) – поетична еротика, която рядко се среща. С особен женски светоглед и чувствителност, провокираща споделяне на глас. Потапяне и отказ от „заснемането“ на картини, а оставяне в преживяването.

10.  „Любов на площада”, Владимир Левчев (изд. Scalino) – три ясно оформени тематики се побират тук: любовна, политическа и религиозна. Зряло мислене на основните линии не на личността, а на живеенето-с другите във времето. Етапите, през които преминаваме, не са изолирани, а изискват памет и послание.

Този списък изобщо не претендира за изчерпателност. Поезията не се побира в списъци, а ние и сега продължаваме да откриваме невероятни книги с поезия, които продължават да излизат. Така че, очаквайте продължение.

Специални препоръки за:

„Скъпа госпожо Шуберт“, Ева Липска (изд. “Да”, прев. Вера Деянова) – поетична проза под формата нEwa Lipska iljustraciaа писма с изобретателни илюстрации от Себастиан Кудас, реплики към някои известни художници. Книга за метафизичния и прагматичния смисъл на живота, отваряща пространство за цял един век.

„Черешата на един народ“, Георги Господинов, четвърто издание – днес Георги Господинов е институция, но президаването на излязлата му през 1996 втора книга с поезия хвърля мост между поколенията – между изживелите деведесетте и родените през тях. 18 години по-късно, три поколения се срещат на страниците на една стихосбирка. Може най-после да дойде време за априлското въстание.

„Морето, най-голямото събитие” , Христо Фотев – избрани стихотворения от незабравимия поет, посветени на 80-годишнината от рождението на поета и 50-годишнината от написването на стиховете:

Роден в Истанбул. Тридесетгодишен.
Но българин. И жител
на Бургас.

Подбора подготвиха Милена Ташева и Петрана Петрова