fb
БългарияНовини

Връчиха наградата „Златното яйце“ в Стара Загора

3 мин.

Награда „Златно яйце“

Приключи трийсет и четвъртото издание на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ в Стара Загора. Жури в състав Марин Бодаков, Мария Донева и Никола Петров определи победителите на 3 ноември, а награждаването се проведе в Регионалния исторически музей. Първата награда – статуетка „Златното яйце“ и отпечатване на дебютна стихосбирка – спечели 24-годишната Надежда Тричкова от София със стихотворението си Надежда по радиото“.

Второто място зае Стамена Дацева с три свои стихотворения („Паяк“, „След смъртта“ и „Размяна“), а Габриела Манова се нареди трета със „Зарязах всичките си вредни навици“. Тринайсет млади таланти пък получиха поощрение за участието си от организаторите от Община Стара Загора, Библиотека „Родина“ и Къща музей „Гео Милев“.

Представяме ви наградените стихотворения:

І награда

Надежда Тричкова, 24 г., София

Невена от радиото

Начинът, по който л звучи в устата ти,

ме кара да искам

нещо особено важно да се случи

с люляците

и с лалетата

и с лилиите от Борисовата

знам ли, някакво извънсезонно опрашване,

нещо достойно да бъде прочетено

по новините в шест:

нова екранизация по Набоков,

Лолита стъпва на Марс,

човек обхожда луните на света

лесно е, казваш,

езикът едва допира небцето

„ато целувка по рамото е“

като сън, който меко потъва в очите.

Понеже живееш в радиото,

живееш навсякъде

под клепачите на сънен мъж

или в ухото на града например

София или Берлин

е без значение

радиовълните са навсякъде

следобедите винаги са бавни,

създадени да ги разгърнеш в скута си.

 

ІІ награда

Стамена Дацева, 22 г., Разград

Паяк

Домът ми е капан

за всичките ми жертви,

писъкът на всяка муха

е омотан завинаги в леглото ми

а продължавам да строя дом,

в който не мога да заспя.

 

След смъртта

Баба не се пита

какво ще се случи с нея

след смъртта й,

пита се –

какво ще се случи с нас.

 

Размяна

Дядо копае в градината

и търси заровената преди три години

бутилка с вино.

Вместо нея намира римска монета

и не може да се начуди:

колко жадни трябва да са били мъртвите,

за да си плащат.

 

ІІІ награда

Габриела Манова, 22 г., София

***

Зарязах всичките си вредни навици:
спането с обици, цигарите, вървенето отляво.
Оглеждам се критично, забелязвам знаците;
горещниците минаха, усещам, че не е безкрайно лятото.

И правя нови опити да пиша, макар по същия случай.
Не се получава: отглеждам чернови като добре гледано внуче.
Зашивам чувствата все по-нагоре по ръкавите: не ги дописвам.
Пред теб мълча: да не разбираш никога какво си мисля.

Като изключим няколко нови поли, приумиците ми са същите:
за да изчистя спомена, със тях изметох всички улици.
Почти успяла съм да си изтръгна навика по теб до корен.
На върха на езика си. Понеча да те кажа и не си те спомням.

[ + ]