Всички сме чели не една и две книги за така наречените dysfunctional (проблемни) семейства. И често, заради добре описаните отношения между героите и тяхното изграждане, точно тези книги се превръщат в любими на читателя. Имам няколко лични фаворита сред въпросните истории, но никоя от тях не може да се сравни – като атмосфера, описания и емоция – с „Жажда“ (изд. „ICU“, превод: Мария Енчева) от Естер Херитсен. Не бях готова за това, с което ме сблъска петото заглавие от поредицата „По пътя“.
Ако сте неизлечимо болни и не ви остава много време, ще кажете ли на някого? Почти съм сигурна за отговора, но Елизабет не е като вас. Тя разбира, че скоро ще умре, ала малцина знаят за бързо развилата се болест – лекарят и фризьорът. Когато среша случайно дъщеря си Коко на улицата, Елизабет решава, че може би е време да ѝ разкрие истината за здравословното си състояние. Впоследствие Коко се мести да живее при нея, за да ѝ помага, а бездруго заплетените им отношения стават още по-сложни. Въпроси с трудни за преглъщане отговори и мъгляви спомени изпълват пространството помежду им, а белезите от всичко случило се през изминалите години ще напомнят за себе си с всяка дума и постъпка.
„Жажда“ не е голяма по обем книга и се чете бързо, защото е съставена предимно от диалози, но не това е най-важното. Естер Херитсен съумява да улови характерните черти на нидерландския народ, които доста се различават от нашите. Като човек, който познава тамошните хора, мога да потвърдя, че тя е представила доста успешно връзките в семейство, както и разбиранията за живота и смъртта. Докато четете, може да си кажете, че написаното се доближава повече до измислицата, отколкото до реалността, но ви уверявам, че порядките там са много по-различни от тукашните. Възгледите за семейство, смърт, любов и близост са субективни и при нидерландците се отличават със завидна студенина, която ще пропълзи и у вас.
Не си спомня да го е виждала такъв.
Гледал ли е някога и нея така? По подобен начин? Коко се сеща за майка си и за Мартин, който я прегърна – колко естествен жест! Замисля се за майка си в ателието. Хо- дила е няколко пъти. Виждала е как ръцете на Елизабет галят дървесината. Беше на около седем. Не успяваше да откъсне очи от тези ръце. Пръстите се плъзгаха съвсем бавно по дървото в търсене на неравности. Елизабет не забелязваше нищо и никого. Ясно беше, че работата я изпълва.
Лаура се надига и тръгва към касата. Ханс я проследява с поглед.
Коко се надига и тръгва по трамвайните релси. Знае, че ничии очи не я следват.
Така, значи, изглеждало щастието. Това изречение кънти в главата ѝ.
Естер Херитсен (фотограф: Paulinan Szafranska)
Романът на Херитсен е странно и нетипично четиво. Колкото повече го разгръщате, толкова по-неясни и необясними ще ви се струват събитията се в него. Неведнъж ще се зачудите дали и на вас би ви било по силите да живеете в подобна обстановка и в такива взаимотношения. Ще се запитате дали нелогичното държание на героите е оправдано и с изненада ще установите, че всъщност може да намерите някакъв мотив за него.
Вилбърт е стегнатата лепенка около пръста ѝ, мирисът на моливи, който по-късно беше заменен от миризмата на бира. Вилбърт е вкусът на кръв, докато я целуваше с разораните си устни след поредното падане от мотопеда. Той е памучната раница с кожени кантове, каквато имаха всички, всеки – в различен цвят. Раницата на Вилбърт беше черна и винаги тежка, понеже в нея между тетрадките той носеше и шишета бира. Бутилките почукваха една в друга. Елизабет и до днес се удивлява как не се чупеха.
Предвид естеството на историята, донякъде разбирам включването на няколкото графични сексуални сцени. Като цяло обаче ми се сториха излишни и по-скоро стоят не на място в текста, сякаш единственото им предназначение е да шокират читателя. Оставиха адски горчиво усещане у мен. Честно казано, сюжетът изобщо нямаше да пострада, ако бяха обрисувани с по две по-обрани изречения. Не ме разбирайте погрешно – нямам нищо против такъв тип подробности, но когато са на правилното място и с правилната цел.
„Жажда“ на Естер Херитсен е нестандартен роман, който отваря врати към много болезнени теми, поднесени по особен и отличаващ се начин. Ще станете свидетели на различната култура и нравствени порядки, които със сигурност ще ви изненадат. Воайорският поглед към чуждия живот ще ви даде повод за размисъл относно собствените ви взаимоотношения с хората около вас, а възприятията ви за смъртта и любовта може да се изкривят и променят драстично.
Можете да поръчате тази книга от Ozone.bg с 10% отстъпка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката ви.
