„Животът пред теб“, написана от Ромен Гари и издадена под псевдонима Емил Ажар, е кратка, но изключително въздействаща книга, която с малко думи успява да разсмее и разплаче.
Напълно неузнаваем беше за мен Гари с този роман – той е коренно различен от досегашните ми срещи с „Лиричните клоуни“, „Сияние на жена“ и „Лейди Л.“, които ме оставяха смазана. „Животът пред теб“ също е построен върху тежки и болезнени теми, но те са представени и чрез призмата на смеха, на абсурда и цинизма.
По много различен начин жегват тук думите на нашия малък главен герой Момо (съкратено от Мохамед), който живее в дом за изоставени деца на проституки. Колоритната мадам Роза е създала това място след дълги години работа по улиците, когато красотата на тялото вече я е изоставила и е изгубила блясъка на младостта.
Една изхабена жена е тази мадам – преследвана в миналото еврейка, претърпяла ужасите на Аушвиц, сега постепенно губи разсъдъка си и се приближава към смъртта. Но какво ще прави Момо без нея? Те имат странна сплотеност и любов помежду си – десетгодишното момче (което за един ден ще остарее с 4 години) и огромната трудноподвижна бивша проститука.
– Недей да плачеш моето момче, естествено е старите хора да умират. А пред теб е целият живот.
Да не би да се мъчеше да ме уплаши, мръсникът му с мръсник? Забелязал съм, че старите хора винаги ти казват: „Ти си млад, животът е пред теб“ с доволна усмивка, сякаш е за радване“.
За радване ли е наистина, ако не знаеш истинската си възраст, не познаваш родителите си (но от друга страна знаеш ужасяващи неща за тях), живееш в мизерия, на 10 години се разкъсваш между детството и сводничеството, а единствената жена, която изпитва нежност и закрилнически чувства към теб, е тотално превъртяла, а единственото, което я вади временно от транс, е образът на Хитлер, скрит под леглото й? Защо би се вълнувал и радвал за бъдещето, нима то може да донесе нещо хубаво, нещо непокварено и необречено?
Момо обаче някак успява да съхрани себе си. В маргинализираните образи на Гари най-стоплящото е тяхната човеченост. Въпреки изумително тежките условия на живот, те се грижат един за друг и си помагат както могат. Интересен е и образът на Мадам Лола – бивш сенегалски боксьор, шампион тежка категория, който се прехранва като травестит в Булонския лес. „Каква светица“, немалко пъти ще възкликнат из страниците и мадам Роза, и Момо, защото този голям мъж с изкуствени гърди дава и последните си пари за двамата герои, решен е да приюти Момо при себе си и с майчинска тревожност бди над живота им.
Ромен Гари (източник: Alchetron.com)
Когато положението на съдържателката на дома вече става нетърпимо, по стечение на обстоятелствата на Момо му се предлага опция за спокоен и осигурен живот, но той отказва. Хуква от просторния апартамент на двама души, готови да му бъдат родители, защото знае, че мадам Роза за нищо на света не иска да бъде изпратена в болница, където да я държат на системи, умираща и издъхваща години наред. Колко е възмутен само малкият Мохамед, че на човек не е позволено дори да реши умира ли му се, или не. Тъкмо напротив! Според някакъв странен хуманизъм той е задължен да се мъчи и вегетира.
Остро обвинение отправя Гари с „Животът пред теб“ към капитализма, основен виновник за пълното бедствие на милиони хора. Внедрен в съдбите на отхвърлените и презрените, той доказва, че дори в мизерията Белвил можем да открием повече доброта, съчувствие и великодушие, отколкото във фасадния облик на буржоазията. На парижкото гето е направен внимателен тънък разрез, през който виждаме еднакво сполучливо уродливостта и красотата.
„Животът е пред теб“ – какви свирепи думи!
