fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

10, които...Специални

10 цитата за чудесата, любовта и смъртта от „Жажда“ на Амели Нотомб

3 мин.

Да не си подчертаваш определени фрази или дори цели страници, когато четеш Амели Нотомб, е невъзможно. Най-новият ѝ роман „Жажда“ разказва за последните часове на Исус. Книгата е саркастична, но и дълбоко философска. В нея белгийката за пореден път предизвиква читателя – този път да погледне към жаждата (буквална и метафорична) през очите на някого, когото сме свикнали да възпиремаме като безтелесна еманация на чистотата. Следващите десет цитата ще ви убедят, че Нотомб е ненадмината в създаването на думи, които помниш дълго, след като си затворил последната страница.

Презрението е спящ демон. От бездействие силата му отслабва.

Най-много тежат очакванията на хората. В Кана, като изключим майка ми, никой не изискваше нищо от мен. След това, където и да отидех, вече ме чакаха, оставяха на пътя ми някой немощен или прокажен. Извършването на чудо вече не беше услуга, а мое задължение.

Най-великото изкуство е изкуството да живееш, а най-добри са артистите, които имат най-фини сетива.

Тъкмо по това, че не избираме, се познава, че сме влюбени. Хората с голямо его не се влюбват, защото не понасят да нямат избор. Те изпитват чувства към същество, което са избрали. А това не е любов.

Езикът е проявил мъдрост и е разбрал, че не трябва да съществува антоним на жажда. Можеш да я утолиш, но не съществува дума за състояние- то след утоляването.

Докато човек е облечен, той е някой. Вече съм никой. Вече съм нищо. Един тих гласец в мен ми нашепва: „Оставиха ти кърпата ти. Можеше да е по-лошо“. Цялата човешка участ се съдържа в тези думи – можеше да е по-лошо.

Ако нямах тази тъмна страна, никога нямаше да мога да се влюбя. Любовното състояние е неприсъщо на хората, които не поз- нават злото. За да изпиташ това главозамайващо чувство, трябва да се наведеш над бездните, които криеш в себе си. 

Уточнявам тези неща, защото в Евангелията ще бъде написано друго. Защо? Нямам представа. Авторите им не бяха до мен, когато това се случи. Каквото и да разправят после, никой от тях не ме е познавал. Не им се сърдя, но е доста дразнещо, когато под претекст, че ви обичат, хората смятат, че ви познават като петте си пръста.

Смъртта ми не е актуална, но си струваше да се върна към нея. Да умреш, е по-хубаво от смъртта, както да обичаш, е по-хубаво от любовта. Голямата разлика между баща ми и мен е, че той е любов, а аз обичам.

Човек разбира такива големи истини само когато е жаден, когато изпитва любов и когато умира – и за трите е нужно тяло.

Прочетете ревюто за „Жажда“ на Мила Ташева тук.

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.

Прочетете още:

По следите на изгубената Япония с Амели Нотомб и „Щастливата носталгия“
Амели Нотомб открехва вратата на подземието на Синята брада
Живак – приказка за скритата красавица
„Антихриста” – в борба срещу себе си и злото
Смел „Любовен саботаж“ по детски
Философия на шампанското с „Петрония“ и Амели Нотомб
„Попитай сърцето“ и Амели Нотомб ще ти разкаже всичко
 Амели Нотомб: Ако имах книга с герой българин, бих я нарекла „Опасният розов храст“

[ + ]