fb
10, които...Специални

10 цитата от български автори и техните книги

3 мин.
sedmica na balgarskata literatura

Всяка тематична седмица в сайта отбелязваме с публикация от любими (на екипа и читателите ни) цитати. Естествено и тази няма да е изключение, макар че се оказа ужасно трудно да изберем само десет цитата и да не повторим нито една от книгите. В коментарите може да добавите вашия любим цитат от български автор и да довършите нашата колекция

„И беше щастлива, че се случи да разбере какво е това, любовта, както казват – нещо хладно и случайно под ниското небе с лъскава луна, и безшумно, и така красиво неподвижно и самотно. Беше хубаво. Но никога не се случи повече.“
„Пътуване по посока на сянката“, Яна Букова

„…и да иска, не може да бъде друга. Тя е момиче със сърце, такива изобщо престанаха да се раждат!“
― „Нощем с белите коне“, Павел Вежинов

„Човек се нуждае от двама приятели – един нещастен, с когото да споделя нещастието си, и един щастлив, за да споделя с него радостите си. На жената задължително й трябва и трети приятел – гей, който да иронизира всички останали.“
„Дневният живот на нощните пеперуди“, Деница Дилова

„Отколе оброчните животни са мъжки. Женското е меко, сладко и мило. Кръвта му е чиста, дарява живот и не го бива за плата и курбан. Мъжката кръв е курназ, тя съгрешава и само тя измива грях. Пие живот и плаща за живот – душа за душа…“
― „Трънски разкази“ , Петър Делчев

„Когато двама души си обърнат гръб, обикновено единия гледа напред, а другия в миналото.
Аз се бях вторачил в CNN.“
― „18% сиво“, Захари Карабашлиев

„Смъртта е череша, която зрее без нас.“
― „Физика на тъгата“, Георги Господинов
„Ние се раждаме първоначално риба, влечуго, теле, хищник, търтей, паразит – всичко заедно. Истинският ни рожден ден е, когато надмогнем животните в себе си и платим високата цена, за да станем човек. Всеки по свой начин и на своя цена.“
„Пътуване към себе си“, Блага Димитрова

“Мой приятел художник се върна от пустинята и каза, че всичко, което изчезва от живота на човека, отивало в пустинята. С други думи, моят шлеп бил в пустинята. При липсата на по-добро обяснение, аз го приех.”
― „Шлеп в пустинята“, Людмил Тодоров

„Най паче голямата тайна е, че народ не существува. Но те я крият, както ся в земята златото крие. А не я и знаят.“
― „Възвишение“, Милен Русков

„Всеки, който изпадне в безидейност – строго вдигна пръст Ленин, – става жертва на частнособственическа стихия. Тя само това и дебне. Някой да изпадне в безидейност.“
― „Сестри Палавееви“ , Алек Попов

Споделете вашия любим цитат от българска книга (класика или съвременна) в коментарите!

[ + ]