fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

10, които...Специални

Ако ще е местоимение, да е лично. 13 заглавия

13 Mins read

Когато си луд фен на книгите и четеш във всеки свободен миг, неизбежно натрупваш голяма колекция от прочетени и внушителен списък от заглавия, които искаш да прочетеш. Апетитът за четене идва с четенето! А какво правиш, в редките случаи когато не четеш? Мечтаеш за книги – препоръчани, дочути, обсъждани, екзотични, притеглящи вниманието заглавия, които трябва да са твои в името на всичко свято! (Като казах „луд“, не се шегувах.)

Когато си заобиколен с книги и четеш за книги, и четеш за книги в книгите, неизбежно пред очите ти преминават хиляди заглавия – много повече, отколкото можеш да прочетеш за един човешки живот.

За да се опитаме да направим нещо интересно с всичките заглавия на творби от художествената литература, които държим в главите си, ще обединим част от тях по наличието на лично местоимение. Антиутопии, фантастика, тийн, романтични и детски книги, надяваме се всеки да открие нещо по вкуса си. Текстът няма претенции за изчерпателност и ще се радваме, ако ни споделите и вашите предложения и коментари.

„Аз, Клавдий“, Робърт Грейвс аз клавдий

В „Аз, Клавдий“ (и продължението „Божественият Клавдий“) Грейвс умело смесва исторически събития и художествена интерпретация, за да представи случилото се в Рим през периода от ранното детство на Клавдий до последната му година като император. Животът на първите трима римски императори Октавиан Август, Тиберий и Гай Калигула е представен през очите на четвъртия – Клавдий, който се опитва да разкрие истината за интригите, заговорите и превратите, причина за разпада и самоунищожението на римското императорско семейство.

 Аз, Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик и Тоя и Оня и Еди-кой си (тъй като не смятам да ви отегчавам отсега с всичките си титли), който бях някога — всъщност до неотдавна — познат на приятелите и роднините и близките си като „Клавдий идиота“, или „Оня Клавдий“, или „Клавдий пелтека“, или „Кла-Кла-Клавдий“ и най-вече като „бедния чичо Клавдий“, сега сядам да пиша странната история на моя живот; ще започна с най-ранното си детство и ще продължа година по година, докато стигна до мига на съдбоносната промяна, когато преди около осем лета, вече петдесет и една годишен, изведнъж се озовах оплетен в мрежата на — да я наречем — „щастливата беда“, от чиито нишки не успях да се измъкна. (41 г. от н.е.)

„Аз съм пратеникът“, Маркъс Зюсак  аз съм пратеникът

Ед Кенеди е 19-годишен аутсайдер и няма особен проблем с този факт, докато не се озовава в центъра на куп събития и житейски ситуации, нуждаещи се точно от неговата намеса.

Първо асо в пощенската му кутия и той става пратеникът.

Мисия след мисия Ед събира смелост да сграбчи живота за шията и да се притече на помощ на най-нуждаещия се – самият той. Накрая остава един-единствен нерешен въпрос: Кой стои зад задачите на Ед?

Понякога хората са красиви.
Не заради това как изглеждат.
Не заради това, което казват.
Просто защото са каквито са.

„Аз, роботът“, Айзък Азимов

„Аз, роботът“ на Айзък Азимов е сборник фантастични разкази за компанията „Юнайтед Стейтс Роботс енд Меканикъл Мен“ – основен производител на роботи с позитронни мозъци. Повечето истории са фокусирани върху професионалния живот на робопсихоложката Сюзън Келвин, свързан с изучаването на поведението и отклоненията на роботите. Тя разследва извънредни случаи с роботи, като разплита сложни възли на технически, морални и логически проблеми.

Казаха ми, че Сюзън Келвин е родена в 1982 година, което значи, че сега тя е на седемдесет и пет. Това е всеизвестно. Напълно логично е, че корпорацията „Юнайтед Стейтс Роботс енд Мъкеникъл Мен“ също е на седемдесет и пет години, защото тъкмо в годината, когато се е родила доктор Келвин, Лорънс Робъртсън основава предприятието, което след време става най-необикновеният индустриален гигант в човешката история. Но и това е всеизвестно.

„Аз съм номер четири“, Питакъс Лор Аз съм номер четири

Залозите са високи – трима от неговия вид вече са мъртви, Джон е номер четири.

Джон Смит е необикновен тийнейджър, който пази своята тайна ревниво. За да спаси човешкия свят и да защити родната си планета, той трябва да остане жив. В опит да се изплъзне на преследвачите си, младият Смит попада в малко градче в щата Охайо, където преживява събития, които променят живота му – среща първата си любов, открива нови способности и силна обвързаност с други млади хора, които споделят неговата невероятна съдба.

Вратата започва да се тресе, паянтова е, направена от бамбукови пръчки, завързани с опърпан канап. Разтърсването е съвсем леко и спира почти веднага. Те надигат глави и се заслушват, едно четиринадесетгодишно момче и един петдесетгодишен мъж, когото всички смятат за негов баща, но той е роден край друга джунгла на друга планета, на стотици светлинни години оттук.

„Аз преди теб“, Джоджо Мойс Аз преди теб – Джоджо Мойс

Луиза Клаpк e момиче, което изпитва почти панически ужас от промяната и си има основателна причина. Уил Трейнър мрази живота и също има основателна причина за поведението и плановете си. Съдбата, тази лудетина, ги среща, за да бъдат един до друг в най-трудните си решения, за да опознаят собствените си граници, да бъдат смели и най-важното – да се влюбят.

В теб има глад, Кларк. Неустрашимост. Просто си я заровила дълбоко, както правят повечето хора. Не ти казвам да скачаш от високи сгради или да плуваш с китове, или нещо подобно (макар че тайничко бих се радвал, ако го направиш), а да живееш смело. Приемай предизвикателствата. Носи гордо чорапогащника на райета.

„Ти срещу мен“, Джени Дауман Ti sreshtu men Jeni Daunam

В „Ти срещу мен“ Джени Дауман улавя чистите и безкористни трепети, присъщи единствено на истинската любов. Разказва ни история за обречената любов, но и за готовността да прекараш живота си с другия, без да мислиш, без да кроиш планове. Повдига темата за изборите, които често ни се налага да правим в живота си, за да защитим истината. Решения, които са в състояние да ни отнемат комфорта, но и да ни дадат силата да вървим напред, загърбвайки лицемерието и несправедливостта.

Това ли беше любовта? Ако беше това, болеше. Имаше чувството, че парченце стъкло се бе забило някъде в него – в сърцето или в главата – туптеше, разкъсваше плътта му…

„Той пак е тук“, Тимур Вермеш

Какво ще се случи, ако Адолф Хитлер възкръсне в наши дни? Ще започне кариера в телевизията и благодарение на социалните мрежи ще стане истинска знаменитост. И политическите партии няма да се бавят дълго преди да го потърсят. И колко време ще е необходимо всичко да започне отначало? Или вече е почнало?… Дебютният роман на Тимур Вермеш е сатира, която прави безмилостен срез на нашата реалност.

Напълно шантавата непонятност на текстовете обаче изобщо не беше се променила за шестдесет години, очевидно и днес читателите възприемаха за особено стойностно само онова, което най-малко се разбира.

„Тя се наслаждава на дъжда“, Мария Доневамария донева

Поезията на Мария Донева е нежна и топла. Тя те милва, за да се почувстваш уютно в своя си свят, но и в нашия – общия. Защото да се отделиш истински е невъзможно. Въпреки суетата на днешния ден и склонността лесно да забравяме, ние живеем заедно, всичко е свързано. А единственият път към вътрешен мир и щастие е добротата. Поезията на Мария Донева те кара да въздъхнеш и после да се усмихнеш.

Жена от захарен памук –
ефирна, ароматна, сладка.
За празника е само тук.
Но празниците траят кратко.

Тя цялата е панаир
с гледачки, песни и животни.
И топъл, всепоглъщащ мир –
когато млъкне и се кротне.

Целувки, смях, искри… И мрак.
Тя плаче, като се сбогува,
а няма да се върне пак.
Но ти си знаеш, че си струва.

„То“, Стивън Кинг то

„То“ е история за способностите на човешката памет, за детските травми и за грозотата в привидно подредения ни и разумен свят. Седем приятели от малко американско градче се изправят срещу клоуна, който всички наричат То –  чудовището, което преследва и убива деца в града веднъж на всеки 27 години.

Възрастните също си имаха ужаси, а То знаеше как с малко умение да отвори жлезите им до предел, та вкусните химикали на страха да нахлуят в телата им като изящна подправка. Но обикновено страховете им се оказваха прекалено сложни. Детските страхове най-често можеха да се съберат в едно лице.

„Ние, лъжците“, Е. Локхард

Членовете на семейство Синклер имат всичко – наследствено богатство, частен остров за Nie, lazhcite E. Lokhartлятото, перфектен външен вид и съвършен личен живот. Или поне това вижда светът. Младата Каденс Синклер Истман е тази, която повдига завесата на привидното, за да си спомни какво се е случило през лятото на 15-ата й годишнина. „Ние, лъжците“ е като гмуркане под вода. Образите са разкривени и неясни, звуците приглушени, движенията по-трудни, докато Кади опитва да възстанови спомените си от това лято. Истината за събитията бавно изплува и не ти дава да си поемеш дъх до самия край.

Всички в семейство Синклер са атлетични, високи и красиви. Парите ни са наследствени и гласуваме за демократите. Усмивките ни са широки, брадичките квадратни, а тенис ударите ни – агресивни.

„Ние, щастливците“, Ейми БлумНие, щастливците – Ейми Блум

„Ние, щастливците“ е книга, която може да те натъжи, да те ужаси, да те накара да се разкаеш, но и да ти даде топлина, обич и прошка. Толкова е прекрасна, защото ти ще заживееш с нейните герои и ще им съчувстваш дори без да ги разбираш, без да ги харесваш. Те са смели и страхливи, крехки и силни, с добри и зли сърца; те са всичко човешко едновременно и дават от себе си това, което имат в излишество.

Бях свикнала с мисълта, че хората живеят и ти ги обичаш или не ги обичаш, и после те умират и на теб ти е писнало да ти липсват, дори и когато не си ги обичал. Бях свикнала с мисълта, че Гас е мъртъв, а сега той не само не беше мъртъв, а беше глупав и много сърдит, и беше довлякъл в къщата ми спомена за всичките ми мъртъвци, за всички напуснали ме хора, заедно със своята тъжна мокра шапка и набразденото си сурово лице.

„Ние“, Евгений Замятин Nie Evgenii Zamyatin

В антиутопията на Замятин хората нямат имена. Те са номера, които образуват многоръко съвършено тяло. Те са Ние. Благодетелят им е наложил пълното щастие за сметка на свободата. Премахнати са всички поводи за завист, страст, задълбочена мисъл и пр. Работливите единици вършат съвестно своята задача за добруването на Всеобщата Държава. Масата е победила. Д-503 пише своя дневник и се прекланя пред оковите си. Пише за превъзходството на разума, за безсмислието на чувствата и поезията, за сънищата и душата, които са били нелечима болест в миналото. Светът на Д-503 е съвършен, щастието е победило завинаги. Докато един ден среща жената…

— Кой те знае… Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши. Иначе и не би си струвало да го четеш…

„Ние, врабчетата“, Йордан Радичковние врабчетата

Врабчетата са много упорити и своенравни птици, безстрашни са и наумят ли си нещо – край! – сигурно е, че ще го постигнат. (Предходното споделям като горд и на моменти изнервен съсед на голямо врабешко семейство, което по необясним за човешкия разум начин, успя да се засели в стрехата над моя прозорец.).

Врабчетата правят, каквото си поискат, но почти никой не ги забелязва, смятаме ги сякаш за фон на живота ни. Ех, има едни човек, който ги е забелязал и е създал една от най-хубавите книги! Историите на неподражаемите герои на Йордан Радичков ни карат да погледнем на всекидневното като на извор на истинските чудеса. Малките неща, дребните жестове, обикновените случки, слабостите и добродетелите, които дори не забелязваме, носят мъдростта в себе си. Ние само трябва да имаме очи да я видим.

Всеки на тоя свят се е появил различно. Тревата най-напред си показва носа от земята, източва го нагоре и тъй си остава — само с един зелен нос; ни уши у нея, ни крака, ни човка, а само тоя зелен нос. Дървото и то никне като тревата, само че е много по-голямо и цялото се покрива със зелена перушина. Наесен перушината на дървото опада и то голо-голеничко цяла зима трепери на студа. Ние, врабчетата, му казваме да не си маха перушината, та да не студува през снеговете, но мигар можеш да кажеш нещо на дървото и то да те разбере. Дървото си остава дърво, сто години да ходи на училище, пак нищо няма да научи със своята дървена глава, макар че то и на училище не ходи. Но дървото е добър съсед и ако си направите гнездо в него, то ще скрие гнездото в зелената си перушина и ще ви пази от зли очи, от прашки, от лоши деца и от котките.