fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

ИнтервютаНовини

Александър Секулов: Диалогът на един писател е с времето

5 мин.
Alexander Sekulov

Александър Секулов е български писател, поет, журналист и драматург на Пловдивския драматичен театър. Негови са стихосбирките “Седмо небе“, “Високо, над далечината“ и “Възхитително и леко“. Последните две го правят Носител на националната награда „Иван Николов“. Автор е на пиесите “Светли хотелски стаи” , „Няма ток за електрическия стол”, драматизациите „Възвишение” по романа на Милен Русков в сътрудничество с Иван Добчев и „Вълци“ по „Трънски разкази” от Петър Делчев. 

През 2011 г. издава романът „Островът”, номиниран за националната награда „Христо Г. Данов”. Поводът за днешното ни интервю е новият роман на Секулов, в който герои са персонажите от детската книга, както и участието му в тазгодишния Софийски литературен фестивал.

Отскоро на пазара е новият ви роман „Скитникът и синовете“ – (не)продължението на „Островът“. Какво ви накара да се върнете към същите герои и тяхната история?

Желанието да видя момчетата, пораснали с четири години. Пак да погледна на света през техните очи. Да се изгубя отново из лабиринта на светлината в Йонийско море. Но в тази книга децата вече не са сами, заобиколени са от доста особени възрастни.

Общо взето, не е във властта на един писател да избира какво да пише. В главата му има по  няколко неразказани истории, но с която да се захване зависи само от силата на неотложност, скрита във всяка една от тях. Случаят бе такъв – напълно неотложен.

Къде се намира вашият остров от детството?

В строго биографичен план – станцията на съюза на артистите в България край Ахтопол. А в символен – къщата край едно гръцко заливче, която  години наред приютява и подарява светли мигове на една банда момчета между 8 и 18 години. И на нас, техните родители, естествено.

Романът ви „Гравьор на сънища“ е безкрайно възхваляван, описван като пиршество на сетивата и въображението, но същевременно книгата е и крайно хулена, заклеймявана като загуба на време. Как си обяснявате това противоречие?

Не се съмнявам във вкуса на хората, харесали романа, както не се съмнявам и в основанията на другите, които не са го харесали. За мен е важно книгата да преминава през времето ненаранена. Диалогът на един писател е с времето. Skitnikat i sinovete Alexander Sekulov

Като драматург в Пловдивският драматичен театър вие сте замесен в постановките по „Сестри Палавееви“, „Трънски разкази“ и „Възвишение“. Планирате ли още нещо в тази посока? Ще видим ли скоро други съвременни романи на театралната сцена?

Пловдивският театър направи нещо значимо за българската литература, повиши много интереса към съвременните разказвачи. Направи го решително, смело и епично, бих казал. След подобно действие ще е значително по-лесно на другите театри да посегнат към съвременните български книги като силни драматургични основи. Пред започване е спектакълът по „Трънски разкази”.

Кое смятате, че е най-смисленото литературно усилие в България в рамките на последните пет години?

Няма да говоря за книги, а за процеси. Мисля, че литературният салон „Spirt& Spirit“ в продължение на шест сезона промени до голяма степен формата за представяне на автор и книга, а излъчването по интернет телевизията го превръща и в особено хранилище на памет за българската литература. Друго забележимо усилие е високото, безкомпромисно качество на нацоналното литературно списание „Страница”, излизащо вече 15 години. Не са много подобни титатични усилия за критическо осмисляне на литературния процес. Повишаването на интереса към българските автори е несъмнено постижение през последните десет години.

Има ли значение издателството, за да придобие даден автор популярност, или вярвате, че истинският талант ще намери своите почитатели и с препоръки от уста на уста?

Все повече ще става ясно, че работата на едно издателство изобщо не свършва, когато книгата излезе от печат. Досега бе така – авторът целува ръка и е доволен, че го издават. Само че съвсем скоро ще стане ясно, че автор и издателство трябва да изминават дълъг, съвместен, приятелски път към общия успех. Ясно видях това в Сърбия. Не знам кога ще се случи в България.

Ако трябва да изберете трима съвременни български писатели, които да бъдат включени и изучавани в нова образователна програма, кои ще бъдат те и защо бихте избрали точно тях?

Иван Методиев, Борис Христов, Христо Фотев  от поетите,  Деян Енев, Милен Русков, Емил Андреев от прозаиците. Защото са добри писатели.

Вие сте включен в първият англоезичен каталог „Съвременни български писатели“. Вярвате ли, че този каталог наистина е стъпка напред за българските автори и тяхното популяризиране в чужбина?

Малка стъпка на фона на усилията на другите държави за разпространение на книжовността си, но огромна на фона на просташкото отношение към българската култура в последните 25 години.

Ще участвате на Софийския международен литературен фестивал, чийто фокус тази година е Иберийския полуостров. Намирате ли нещо общо между българската и иберийската литература?

Части и от двете литератури са средиземноморски и това ги прави сходни като емоция.

Премиерата на романа „Скитникът и синовете“ ще бъде на 7 декември от 19 ч. в Литературен клуб „Перото“. Книгата ще има представяне и в Камерната зала на Драматичен театър Пловдив на 9 декември от 19 ч.