Когато новата тийнейджърска вълна в литературата заля и българските книжарници, ангелите моментално се обособиха като любимите ми свръхестествени герои със значителна преднина пред вампирите и върколаците. Може би причината е, че две от най-силните поредици, които ме запалиха по янг адълта (за протокола, „Реликвите на смъртните“ и „Създадена от дим и кост“), се отличават със значително ангелско присъствие на страниците си. Очертава се „Пенрин и Краят на дните“ да се присъедини към дуото и да го преобрази в перфектен триумвират.
Преди време „Angelfall“ ми беше горещо препоръчана от безмилостно критична читателка, на чиято преценка сляпо се доверявам – казах си, че щом тя е харесала романа толкова много, то на редовете му трябва да се случва нещо наистина специално. Преди да се наканя да си го набавя в оригинал, издателство „Емас“ се похвалиха с българската корица и ето ме в автобуса от София за Варна, неусетно отгърнала и последната страница.
Като казвам „неусетно“, не просто се възползвам от удобното клише. „Ангелско нашествие“ е чистокръвен page turner, или с други думи роман, написан толкова леко и плавно, че се изчита на един дъх и те оставя зареден с желание за още приключения. Буквално не можех да го оставя.
Сюзън Ий е смесила няколко добре познати сюжета в готина комбинация. Постапокалиптичната й вселена е осеяна с ангелски пера, не със смъртоносни вируси, а за разнообразие, из дебрите й не бродят зомбита, а демонични създания. Светът, в който книгата ни захвърля, е опустошен от брутална ангелска инвазия, притиснала човечеството в ъгъла. Останките от расата ни се мъчи да преживее още един ден, а на улиците на някога величествените градове сега се търкалят отломки и бродят банди безскрупулни лешояди. Из хаоса се лутат главната героиня Пенрин, малката й обездвижена сестра Пейдж и лудата им майка, чиято глава е пренаселена от демони и видения от Ада.
Насред поредното бягство Пенрин и семейството й стават свидетели на ожесточена битка между ангели, в която воинът Рафи губи крилата си. Впоследствие Пейдж е отвлечена, майката на момичетата изчезва и единственото, което е останало на Пенрин, е един тежко ранен враг. Двамата с Рафи стават неохотни спътници, преследващи свои собствени цели. Ангелът копнее да си върне лидерството, а човекът – да спаси семейството си. Постепенно помежду им се поражда симпатия и двамата заздравяват съюза си в немалко животозастрашаващи ситуации, каквито Ий щедро предлага.
Колкото и добре да се разбират и да си пазят гърбовете обаче, двамата все пак са от противоположни страни на барикадата. Съмненията не спират да витаят помежду им и защитите им никога не падат напълно. Добре де, почти никога.
Италианската корица на „Ангелско нашествие“
„Ангелско нашествие“ остави у мен впечатлението на книга без прекалени претенции за величие, но за сметка на това написана с кеф и енергия. Резултатът е дяволски забавен, пулсиращ от адреналин и настройващ те на вълна „нетърпеливо очакване“ за продължението.
Задължителните любовни трепети не сладнят, даже напротив – подправени са с болка, опасности, смърт и борба за оцеляване. Така де, какво по-хубаво за зараждането на нова литературна двойка от страданието? Същевременно и романтичните души има над какво да въздишат („войнствени мускулести ангели“, както се е изразил Христо Блажев в своето ревю). Най ми допадна, че между Пенрин и Рафи се усеща истинска химия, която оказва силно въздействие върху особено драматичния завършек.
Единственото, което дълбоко ме подразни, беше клишираният, недоразвит образ на добрата самарянка Пейдж. На фона на главните герои и някои от второстепенните играчи тя ми беше крайно безинтересна. Имам обаче не само надеждата, но и основанието да вярвам, че в следващите книги ролята на малката сестричка ще бъде доста по-интригуваща.
Останах много доволна от „Ангелско нашествие“ – историята гарантира разтоварващо, но запомнящо се преживяване, особено в лицето на водещите си персонажи. Бившата адвокатка Сюзън Ий се нарежда сред доказателствата, че самопубликуването има потенциала да произведе истинска звезда, а не просто да приютява отхвърлените от традиционната издателска система. Едно птиченце, и то пак по пътя София-Варна, пък ми каза, че цялата трилогия ще излезе на български до Коледа, така че съвсем скоро очаквам да разбера какво ще се случи с Края на дните… или след него.
Многобройни ревюта за „Ангелско нашествие“ можете да намерите още в „Книголандия“, „Crazy Me“, “Ma vie en mots!”, “Book and hot coffee”, “scileshobbyzone”, “Цитаделата”, „books 99“, „The Crazy Admins“, „Writing is fun“, „Books are magic“ и, разбира се, при Алекс и Райс в book tube канала „Четат ли двама“.
