fb
Ревюта

По пътя на едно „Безумие“

5 мин.

Робърт МакКамън е от авторите, които не пропускам. Още от „Момчешки живот“, през „Границата“, „Лебедова песен“ и „Момчето, което чуваше всичко“, за мен МакКамън се превърна в любим автор, чието умение да създава впечатляващи светове и герои е ярко и незабравимо. Каквото и да е написал, имам интерес да го прочета и знам, че ще си заслужава отделеното време. „Безумие“ (изд. „Изток-Запад“, превод Коста Сивов) не е типичният криминален роман. Героите на пръв поглед изглеждат абсурдни и невъзможни в която и да е реалност, но именно в това е магията на МакКамън – той така умело пише, че само след броени страници ти вярваш на всичко.

Дан Ламбърт е бивш военен, който се бори с посттравматичен стрес след войната във Виетнам. Ветеранът е разведен и далеч не е пример за най-добър баща на годината. Войната му е донесла не само крах в семейството и кошмари нощем, но и левкемия вследствие на излагането на агент “Ориндж” – хербицид, използван от армията на САЩ по време на войната във Виетнам, или с други думи – киселинен дъжд, който води не само до окапване на листата по дърветата, за да се разкрият позициите на виетнамските войски, а и до ужасяващи генетични последствия за хората, излагани на него.

Всичко това, в съчетание с липсата на работа по време на икономическата криза, води Ламбърт до отчаяна битка с управителя на креднитния отдел в банката, който иска да отнеме и последното му останало ценно нещо – пикапа на Ламбърт, с който ветеранът обикаля наоколо, в опит да изкара пари с дърводелските си умения.

И тук МакКамън успява за миг да заблуди читателя, че разказва просто една обичайна американска история за човек, стигнал дъното, който в миг на безумие застрелва друг човек. На всеки може да се случи, нали? Лош късмет, който води до трагична злополука. Борба за оцеляване, борба да запазиш и последната си капка останало достойнство.

Само че по петите на МакКамън е не само полицията, а и истински ловец на глави. Обстоятелствата при убийството са изопачени (още едно иронично намигване от автора за американските медии и раздухване на фалшиви истории) и е обявена награда за главата на Ламбърт. Безмилостен двуглав мъж с три ръце е решен на всяка цена да го залови, въпреки щурия партньор, който са му лепнали и сякаш само му се пречка – имитатор на Елвис Пресли с наднормено тегло и малкото му кученце в ръце. Да, тук МакКамън включва на пълни обороти черния си хумор и превръща „Безумие“ в един иновативен, приключенски роман, където нищо не е съвсем такова, каквото изглежда.

Бягството на Ламбърт в тресавищата на Луизиана е изпълнено с изненади и обрати, най-голямата от които е на име Ардън Халидей младо и красиво момиче, чието лице е наполовина обезобразено от грозен родилен белег. Нейното бягство е в търсене на Сияйното момиче, легендарна духовна лечителка, която може би ще успее да излекува белега ѝ. И ето как Ламбърт неволно се оказва също „окомплектован“ с някого, с когото далеч не иска да бъде по пътя си, но като че ли няма избор.

Робърт Маккамън с българското издание на „Момчето, което чуваше всичко“
Снимка: robertmccammon.com

„Безумие“ не е одисея за няколко странника, сюжетът е много по-дълбок. Да, има го целият екшън – крадци, убийци, наркопласьори, алигатори (все пак сме в тресавищата на Луизиана), но има и онзи тънък, деликатен момент, който те докосва, защото „хубавото върви ръка за ръка с лошото“. Не всичко е само черно или бяло. Нямах търпение да разбера какво се случва на края на книгата и финалът ме остави приятно изненадана и удовлетворена.

Ако си търсите роман, който да ви провокира и да ви изкара извън стереотипите на мислене, „Безумие“ ще задоволи този глад за нещо различно. Просто се доверете на МакКамън и демоните в главата му. Ако един писател е способен да напише такава история „в състояние на пълно отчаяние“, както споделя в предговора си към книгата, то кои сме ние да съдим творчеството и героите му?

Можем само да се насладим на борбата му с мрака и да оценим опита му да ни помогне да не се страхуваме, желанието му да ни вдъхне мъничко надежда, защото и в най-трудните моменти на душевно терзание, когато всичко изглежда пълна каша без връщане назад, има някой, който вече е бил там, от другата страна, който се е смял с „кървави зъби в шибаното лице на провала“. И се е върнал. Или по-скоро е продължил напред. А не е ли това смисъла на всичко?

Можете да поръчате „Безумие“ от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta22q1 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.

Прочетете и ревюто на Христо Блажев за романа – тук.

Не пропускайте още едно ревю за „Момчешки живот“ от Милена Ташева тук, както и за „Границата“ от Димитър Аврамов тук.

[ + ]