Изминалата 2020-а се оказа толкова непредвидима, че ни накара да оценим още повече хубавите неща, които се случиха напук на всичко. Почитателите на Луиз Пени у нас не останаха разочаровани и въпреки трудната за книгоиздаването година получиха поредните два романа. За моя радост „Час за разплата“ (изд. „Софтпрес“, преводачи: Нели Лозанова, Кристина Димитрова) се появи тъкмо навреме, за да прекарам коледните празници с едно от любимите ми четива.
Няма да скрия, че последните няколко книги от поредицата не отговориха напълно на очакванията ми. Във всяка следваща намирах все по-малко частици от магията, която така ме плени в началото. В този роман, обаче, Луиз Пени се завръща на нивото на най-добрите си книги. Още на първите страници усещаме отново пленителната атмосфера на Трите бора. Тъканта на симпатично причудливата местна общност, която някак поизтъня в предишните романи, е възстановена в нейната цялост. Ново сюжетно развитие и свежи идеи ни връщат добре познатата тръпка при четенето и ни карат да разгръщаме трескаво страница след страница.
(източник: stltoday.com)
В „Дългият път към дома“ и „Природата на звяра“ станахме свидетели на оттеглянето на инспектор Гамаш от поста му в квебекската полиция и установяването му в селцето Трите бора, където той се надяваше да намери спокойствие и да възстанови душевните си сили след драматичните събития в службата. Разбира се, всички, които познават добре инспектора, бяха сигурни, че тази почивка няма да е дълга и той ще намери нова посока, в която да вложи познанията и опита си.
Верен на дългогодишния си ангажимент към Sûreté, Арман Гамаш се завръща в активния живот като командир на Академията, където се подготвят кадрите на полицията. Тази позиция му дава шанс да изчисти полицейските служби от плъзналата в тях поквара и да върне уважението към моралните ценности на професията. За целта той трябва да елиминира двама от най-големите си врагове. Един мъртъв преподавател и пистолет с множество отпечатъци са на път обаче да поставят смелия и рискован план на ръба на провала. Неочаквано в следствието се намесва и старинна карта, зазидана в стената на бистрото в Трите бора. Загадките се трупат една след друга. Възможно ли е командирът да се е поддал на изкушението да освободи Академията от хватката на деспотичния Серж Льодюк?
Луиз Пени демонстрира отново по блестящ начин майсторството си на задълбочен психолог и познавач на човешката душа. При нея криминалната интрига винаги играе ролята на „спусък“, който разкрива сложни взаимоотношения, натрупани емоции, морални дилеми. В „Час за разплата“ се оформят няколко изключително интересни линии на драматично напрежение. Мишел Бребьоф – най-добрият приятел на Арман от детинство, превърнал се в един от смъртните му врагове, се завръща за кратко в живота му след жестокия разрив в Sûreté, когато двамата се оказват на противоположни страни на „барикадата“.
Амелия Шоке – младата жена със скандален вид и предизвикателно поведение, едва завършила средно образование, попада в Академията по лично решение на Гамаш, след като кандидатурата ѝ вече е отхвърлена един път. Връзката между Амелия и Арман като неин ментор и необяснимата „протекция“, която тя получава от негова страна, са ключов момент, от който умело ще се възползва другият му враг, поквареният Серж Льодюк. Изненадите в Трите бора също не свършват – студентите откриват в църквата „Свети Тома“ странен стъклопис от Първата световна война, който ще се окаже свързан със старинната карта от бистрото.
Докато читателят нетърпеливо проследява едно по едно сюжетните разклонения, фигурата на Гамаш по естествен начин доминира и обединява цялото действие. След всяка книга от поредицата се чудя: „Възможно ли е да харесваме Арман Гамаш повече от това?“, и всеки път се оказва, че е възможно. Този герой е благословен със съвършено настроен морален компас, който го превежда през най-трудните и сложни ситуации. Вътрешната му красота не идва от някаква непогрешимост. Напротив, Арман често греши, греши и в тази книга, защото понякога дори и той не може да измери дъното на злото у хората. Но за него изцелението идва само когато продължаваме да търсим и да разпознаваме доброто. По-далеч от отмъщението, по-далеч от омразата. Доброто не като пасивно непричиняване на вреда, а като силата да подадеш ръка дори тогава, когато ти се иска да обърнеш гръб. Да дадеш още един шанс.
(източник: USA Today)
„Час за разплата“ определено е роман, създаден с вдъхновение. Полифоничната структура е на висотата на най-добрите книги от поредицата. Писателката не губи нито за момент нишката сред драматичните обрати и изобилието от нови разкрития. Загадките се заплитат изкусно, а отговорите им със сигурност ще удовлетворят читателите. Но това най-вече е много човешка книга, изпълнена със светлина и примирение. Написана в период, когато деменцията на съпруга на Луиз Пени – Майкъл, се задълбочава все повече, тя изумява със своята пълнота и завършеност. Както авторката споделя в послеслова, с помощта на семейството и приятелите тя преминава през изпитанието с благодарност и обич и успява да завърши романа „в състояние на душевен мир“. Този кръг на доброто в живота на Луиз Пени много ми напомня за малката общност на селцето Трите бора и за едно от най-силните изречения, които ще запомня от „Час за разплата“:
„Добрината се явявя ежедневно пред нас, дори в салони сред тълпи от грешки“.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q1 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.
В „Аз чета“ ще намерите още ревюта на цялата поредица за инспектор Гамаш: „Убийството на художника“, „Убийствено студена“, а за третата част „Жестокият месец“ ви предлагаме цели два отзива. Случаите продължават с „Камъкът на смъртта“, „Отровни думи“, „Сенки в снега“. Две ревюта имаме и за „Измамна светлина“ – тук и тук, едно за „Красива мистерия”, за „Светлина в пукнатините” , „Дългият път към дома“ и „Природата на звяра“.
Вижте също и материала ни с някои от най-вдъхновяващите цитати от романа, а откъс от „Час за разплата“ можете да прочетете в сайта ни, посветен на най-хубавото от книгите.
