fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Чудовище от дълбините отваря стари рани в „Природата на звяра“

5 мин.

Когато си почитател на поредица с едни и същи действащи лица и стигнеш до единайсетата книга, неизбежно хвърляш поглед назад към предишните романи и правиш някаква равносметка какъв път са изминали героите му и как се е променило собственото ти отношение към тях. Това важи с особена сила за поредицата на Луиз Пени. Канадската писателка не просто залага на криминалната фабула, а изгражда цял малък свят, в който историята на селцето Трите бора се преплита с личните съдби на неговите обитатели.

Както признава и самата авторка, сред най-големите предизвикателства при подобен подход е да не пренаписва отново и отново една и съща книга. За да бъде читателското преживяване различно всеки път, Луиз Пени подбира внимателно сюжетите и темите на поредицата, като същевременно запазва и развива основните нишки. Тази нейна отдаденост и стремеж винаги да казва нещо ново със сигурност е сред причините толкова много да я харесвам и да очаквам с нетърпение всяка следваща среща с персонажите ѝ.

За тези, които следят случаите на инспектор Гамаш от самото начало, няма да е изненада, че в „Природата на звяра“ (изд. „Софтпрес“) го заварваме в новия му дом в Трите бора. В предишната книга разбрахме, че той се е оттеглил от поста си в квебекската полиция и се е отдал на заслужена почивка в планинското селце. Едва ли обаче някой се е съмнявал, че Арман Гамаш ще може да се откъсне напълно от любимата си работа. Когато деветгодишният Лоран изчезва, чувството за вина към малкия му приятел подтиква инспектора да тръгне по следите на небивалиците, с които момчето досажда на възрастните. Те могат да се окажат ключа към странното му поведение и да разкрият дълбоко пазена тайна, за която местните жители избягват да говорят.

Шокираща находка в гората повлича лавина от събития и на всички замесени им е особено трудно да се задържат на повърхността ѝ. Престъпник, театрален режисьор, агенти от разузнавателните служби и пенсиониран професор физик са само част от фигурите, участващи в разплитането на страховитото откритие. Възможно ли е бащата на Лоран също да има пръст в смъртта на сина си?

В сравнение с „Дългият път към дома“ тази история е по-динамична и увличаща. Заплетеният сюжет е вдъхновен от реалната личност на Джералд Бул – канадски учен и специалист по оръжейна артилерия, построил огромно оръдие до границата със САЩ, в Източните провинции на Квебек. По-късно Бул разработва нов тип ракетна установка, предназначена за диктатора Саддам Хюсеин, или т.нар. проект „Вавилон“.

В крайна сметка проектът се проваля и оръдието никога не е изпробвано, но оставя след себе си редица въпроси относно етиката и морала в науката. Има ли стойност едно научно откритие, което би могло да доведе до избиването на хиляди хора? Докъде се простират моралните граници на научната амбиция? Героите трябва да намерят отговорите, за да попречат на надигащия се звяр, в чиято природа се таи безграничната жажда за власт, безразличието към човешкото страдание и опиянението от силата да причиняваш болка.

Но звярът не е сам. Той често намира съучастници дори сред онези, които се смятат за добри, като използва слабостите и страховете им. Защото малцина биха устояли на изкушението да откупят свободата си от злото, като го отпратят към… съседната врата.

Признавам, че докато не стигнах до финала, историята за Супероръдието ми звучеше по-скоро като градска легенда, а осезаемият ретро привкус някак не прилягаше на дигиталното съвремие, в което се развива действието. Ето още едно доказателство, че понякога реалността пише най-невероятните сюжети.

Не мога да не отбележа с известна тъга, че ми липсва първоначалната идилична атмосфера на Трите бора. Това прекрасно райско кътче се обременява с все повече загуби, раздели и гузна съвест. В началото на поредицата характерите на героите ми се струваха по-ярки и пълнокръвни, а отношенията помежду им – по-въвличащи и оживени. Вероятно впечатлението ми се дължи и на факта, че сега знаем повече за тях и се изненадваме по-трудно. Същевременно оценявам стремежа на писателката да ги представя в развитие, а не застинали.

Въпреки леката умора, която долавям в писането на Луиз Пени, тя продължава да очарова почитателите си с интригуващите сюжети и непосредствения си, изпълнен със симпатия и човечност стил. Романите ѝ предлагат много повече от криминални загадки. В сферата на жанра те изследват по свой начин различни аспекти на живота –  скръбта, предателството, обичта, лъжата и доверието – и така се свързват с личните ни преживявания отвъд страниците. Частица от читателските ни сърца завинаги принадлежи на голямото семейство на Трите бора и те неотменно ще бият малко по-учестено, щом посрещат всяка следваща книга като вест от близък приятел.

В „Аз чета“ ще намерите още ревюта на цялата поредица за инспектор Гамаш: „Убийството на художника“, „Убийствено студена“, а за третата част „Жестокият месец“ ви предлагаме цели два отзива. Случаите продължават с „Камъкът на смъртта“, „Отровни думи“, „Сенки в снега“. Две ревюта имаме и за „Измамна светлина“ – тук и тук, едно за „Красива мистерия”, за „Светлина в пукнатините” и „Дългият път към дома“.

Откъс от „Природата на звяра“ можете да прочетете в новия ни сайт, посветен на най-хубавото от книгите.

Можете да вземете тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си!