fb
Ревюта

„Дългият път към дома“ ни връща болката от миналото

5 мин.

„Изгубената любов се лекува с още повече любов.“

Споделяла съм, че една от любимите ми книжни поредици е тази на Луиз Пени за разследванията на инспектор Гамаш. Не ми трябва препоръка или синопсис, за да прочета нова част. Така беше и с „Дългият път към дома“ (изд. „Софтпрес“). Десета поред, тя отново ни среща с любимите персонажи – жителите на канадското селце Трите бора, Жан Ги и, разбира се, Арман Гамаш, и ни предоставя характерния за Пени уют на фона на мистериозен криминален случай.

За изненада на читателя, този път легендарният главен инспектор живее в Трите бора и (се опитва да) се наслаждава на спокойствието на това планинско райско кътче. Мирна, Оливие, Габри и останалите познайници от предишните романи са съседи на Гамаш и съпругата му Рен Мари и животът си тече спокойно. Това обаче е само на повърхността. Вгледаме ли се в душата на когото и да е от героите, ще видим терзания и демони, които всеки носи от миналото.

Сянката на една тайна, която е свързана с много болка, се усеща още преди да е станала ясна загадката в центъра на сюжета. Арман Гамаш се разхожда всяка сутрин в красивото селце и завършва обиколката си с почивка на хълма на Трите бора. Там сяда на усамотена пейка и ден след ден чете една и съща книга, видимо без да напредва. Каква може да е причината и коя е книгата? Не само читателите се питат. Любопитната Клара Мороу също изгаря от любопитство и в опит да достигне желаната информация, в крайна сметка разкрива своята собствена тайна. Мъката, която не я оставя на мира от седмици.

Тук действието, до момента вървящо с плавен, тих и дори минорен тон, изведнъж се завихря. Питър Мороу, който напусна Трите бора в предишната книга, все още не се е завърнал и съпругата му Клара е решена да разбере каква е причината. Сформира се необичаен разследващ екип, воден от небрежната художничка Клара, която е следвана от истински професионалисти – Арман Гамаш и бившия му помощник Жан Ги Бовоар. А за да бъде картинката пълна, се намесва и бившата психоложка Мирна Ландрес, понастоящем книжарката в Трите бора. Групата поема на пътешествие, което има много разклонения и отбивки. Колкото по-навътре в Квебек се придвижват приятелите, толкова по-надълбоко нагазват в мистериозни моменти от миналото на Питър.

Луиз Пени (снимка: Сигрид Естрада)

Приятелство и безрезервно доверие стоят в основата на разплитането на случая. Дали обаче е достатъчно да следваш сърцето си, за да разбереш постъпките на любимия си? Мислим си как дългото съжителство с един човек е гаранция, че го познаваме. Но може би това е заблуда, в която предпочитаме да вярваме. Вероятно всеки от нас е непридвидим дори за себе си, особено ако е изправен пред ситуация, която вади от нас болезнени емоционални фрагменти от миналото.

Да четеш историите на Пени е като да изследваш произведение на изкуството в галерия. Научаваш много интересна информация, изпитваш наслада от досега с естетика от най-висока класа, а емоцията те съпътства дълго след като вече си зареял поглед другаде.

Колкото и да съм привързана към авторката (почти като да ми е близка приятелка) обаче, не мога да не призная, че на моменти „Дългият път към дома“ ми идваше твърде абстрактна, неубедителна и прекалено наивна в логическите връзки. Може би, ако тепърва се запознавах с творчеството на Пени с тази книга, нямаше да съм така очарована, както след прочита на всичките излезли досега на български части. Но пък великолепният ѝ, топъл стил на писане, обрисуващ душевното състояние на героите с такава образност, все едно Пени вае пейзаж с четка и акварелни бои, не липсва и тук.

Бих препоръчала „Дългият път към дома“ на тези от вас, настроени за четиво, което да им донесе утеха и да ги въвлече в интересен случай. Той обаче няма да ви държи в неистово напрежение – по-скоро ще се носите по него като по река. Вярата в доброто у човека и в правото на всеки един от нас да има своите слабости и провали, и въпреки това да е безусловно обичан, е в основата на книгата. А тези послания трябва да ни бъдат припомняни от време на време.

В „Аз чета“ ще намерите още ревюта на цялата поредица за инспектор Гамаш: „Убийството на художника“, „Убийствено студена“, а за третата част „Жестокият месец“ ви предлагаме цели два отзива. Случаите продължават с „Камъкът на смъртта“, „Отровни думи“, „Сенки в снега“. Две ревюта имаме и за „Измамна светлина“ – тук и тук, едно за „Красива мистерия”, както и за „Светлина в пукнатините”.

Откъс от „Дългият път към дома“ можете да прочетете в новия ни сайт, посветен на най-хубавото от книгите – тук.

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!