fb
Ревюта

„Човек без куче” – разголеното интимно зло в човешката природа

4 мин.

Скандинавските криминални автори привлякоха вниманието ми неотдавна. Интернет ги възхвалява, а някои от тях са определяни като едни от най-влиятелните писатели на нашето време. И наистина, известните имена от Севера са гарант за завладяваща криминална история.

Какво прави обаче Хокан Несер в култовата жанрова поредица „Криминале“ на „Емас“? Не присъства в повечето от прехвалените „Топ 10“ на произволно отворените от мен сайтове за успели скандинавски автори. Дали пък от издателството не са открили нещо специално в неговото творчество, за да го включат редом до имена като Ю Несбьо, Карин Фосум и Ане Холт?

„Човек без куче“ (преводач Ева Кънева) е роман, който поема рискове с включването за необичайни за жанра елементи. Действието се развива около юбилея на пенсиониралия се учител Карл-Ерик, който съвпада с този на най-голямата му дъщеря Ева. Присъстват още съпругата му Розмари и другите им деца Роберт и Кристина. Към семейния празник се присъединяват и съпрузите на двете дъщери и децата им.

Накратко, Карл-Ерик е деспотичен съпруг с наранена гордост. Розмари е боязлива и нерешителна жена. Ева не уважава съпруга си, брат си и сестра си. Роберт е ходещо недоразумение и риалити звезда със срамна изцепка. Кристина е похотлива бунтарка с комплекс за малоценност. Перфектният Хенрик (син на Ева) крие истинското си аз. Брат му Кристофер е класически тийнейджър-загубеняк, а невръстният Келвин (детето на Кристина) все още не умее да говори, с изключение на изпуснати ругатни, които всеки се прави, че не забелязва. Атмосфера в духа на: „Ето ти пюре, нищо, че си едва второто ми най-любимо дете!“ витае в дома на Карл-Ерик и Розмари в дните преди Коледа, когато цялото семейство сяда на софрата за двойния юбилей.

Тук отчитам и риск номер едно – въведение под формата на отрязък от сапунен сериал. Скука? Не точно. Опитният читател може би вече разпознава своеобразния камуфлаж, прикриващ бъдещите неприятности, които ще сполетят „щастливото семейство“, а именно – мистериозното изчезване на Роберт и Хенрик. Без съмнение дотук се проявява едно от най-силните качества на Несер – фактът, че е изключителен психолог, умеещ да изгражда всеки от образите си с поразяващ реализъм. Трудно ще забравя прекрасно оформените мисли, пречупени през призмата на замъгления от хормонален дисбаланс мозък на четиринайсетгодишния Кристофер:

…цял живот действаше прекалено плахо, именно това беше проблемът. Продължава ли по същия начин никога няма да разбере… какво е да докосваш женска утроба.

Хокан Несер (снимка: Babelio)

Намесата на инспектор Барбароти дойде изненадващо късно в романа, или иначе казано – риск номер две. Все пак става дума за главен герой на поредица, състояща се от още четири книги (чието начало е „Човек без куче“). Наследилият италианската фамилия на баща си полицай обаче бързо изгражда неповторим образ, най-вече с твърде необичайната си уговорка с Бог, към когото дръзко поставя условия.

Риск номер три – мудното темпо, съпътствано от чести задънени улици в разследването (с паркиране и преспиване там). Дори и в тези моменти обаче напрежението тлее в повествованието, а любопитството от развръзката никога не се изпарява. Градушката от детайли предизвиква способността на читателя да отсее важните от тях. Не мога да не адмирирам този хитър подход към обичайно бдителната маса от почитатели на жанра, за която дори една премълчана дума може да се интерпретира като признание за убийство.

Хокан Несер представя един различен стил, в който екшънът почти отсъства и мозъкът току се унася, преди да изникне поредното парченце от пъзела, свързано с изчезването на двамата мъже от фамилията. Романът акцентира върху строго личните преживявания на персонажите, но и не обръща гръб на разкриването на загадката. Шведският автор лесно се отличава на фона на колегите си с необичайния си похват. Бившият учител господин Несер заслужи уважението ми с това, че рискува да бъде себе си, без да се осланя на комерсиални „опори“ като сурово ченге-плейбой или три престрелки на всеки сто страници. И макар да имам нужда да забързам темпото със следващото си четиво, непременно ще си осигуря възможност за нов досег с криминалетата на шведа.

Автор: Димитър Желев

[ + ]