fb
Ревюта

„Човекът от остров Луис“, чието минало крие тъмни тайни

3 мин.

Има книги, които впечатляват не толкова с историята си, колкото с начина, по който е разказана. Питър Мей пише точно такива романи. „Черната къща“ се оказа великолепно премерена комбинация от мистерия, трилър и драма и постави доста висока летва за продължението на трилогията за остров Луис, което може да бъде нож с две остриета.

„Човекът от остров Луис“ (изд. „Colibri“) отново ни среща с Фин Маклауд, който вече е официално разведен бивш полицай. След доброволното приключване на брака и кариерата му нищо не задържа Фин в Единбург и той се завръща на единственото място, което някога е чувствал като свой дом – остров Луис. Където, разбира се, отново се случват странни неща.

В торфените блата на острова е открито изключително запазено тяло на млад мъж, убит приблизтелно преди 50 години, за когото не се знае абсолютно нищо. ДНК анализът обвързва жертвата с Тормод Макдоналд – възрастния баща на голямата любов на Фин, Маршели. Скоро Тормод се оказва единственият заподозрян и Фин се чувства длъжен да помогне на Маршели и семейството й, но се надпреварва с времето, а деменцията на стареца допълнително усложнява търсенето на истината.

Престъплението и разследването за пореден път не са в центъра на романа, а служат по-скоро като фон на преживяванията на героите. Сюжетът следва две успоредни линии – една, която се фокусира върху Фин и настоящите събития, и втора, която ни връща назад във времето през спомените на Тормод Макдоналд. Деменцията замъглява разсъдъка на стареца, стане ли въпрос за настоящето, но съзнанието му е кристално ясно, щом мисли за детството и младостта си. Епизодите от миналото на бащата на Маршели засилват динамиката в романа и те карат постоянно да се чудиш какъв отпечатък оставят върху съдбата на Фин и на острова като цяло. 

Питър Мей (снимка: Ur-web)

Подобно на „Черната къща“, ретроспекцията играе основна роля в „Човекът от остров Луис“. Докато в първата книга усещането е по-скоро за бягство от миналото, което носи негативна нагласа, във втория роман витае носталгично настроение и стремеж за завръщане към отминалите времена, към дома, към себе си. Решението на Фин да се върне на острова, където е отраснал, напрегнатите му отношения с Маршели, натежали от стари чувства, спомените на стария Тормод и разследването кой всъщност е той – всяко действие е ориентирано към умишлено търсене на миналото.

Верен на стила си, Питър Мей е написал изключително увлекателен роман и под маската на криминалното „Човекът от остров Луис“ разказва драматични човешки истории. Шотландският остров си остава мрачен, студен и мълчалив свидетел на най-тъмни тайни, достатъчни за поне още една книга.

Не пропускайте ревюто на Вероника и за първата част от трилогията – „Черната къща“. Още мнения за „Човекът от остров Луис“ може да прочетете в сайтовете „Мама Нинджа“ и „Момичетата от града“, както и в Аvtora.com и Ogledai.se.

[ + ]