fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Миналото е закодирано в „ДНК“ от Ирса Сигурдардотир

5 мин.

Започнах „ДНК“ в самия край на предишната година – в разрез с всички популярни за празничния сезон книжни препоръки. Романът на кралицата на исландската криминална литература Ирса Сигурдардотир е всичко друго, но не и навяващ коледен дух. Аз обаче и не търсех това. Никога не бях чувала името на авторката, но знам, че издателство „Емас“ определено имат нюх за качествени криминалета и бях много любопитна какво са подготвили този път. Оказа се, че вече можем да прочетем на български едно чудовищно добро заглавие, което държи ума ти буден, а тялото в напрежение, буквално до последната страница.

Книгата започва със сцена от миналото, в която малко момиченце и двамата му братя седят нетипично кротки и притихнали на една пейка, докато комисия от социалните служби на Рейкявик решава съдбата им. Осиновяването на три деца едновременно е трудна, почти невъзможна задача, затова логично се появява предложението да бъдат разделени. Мрачната атмосфера, пресъздадена едва на няколко страници, облада съзнанието ми. Налегна ме неприятното чувство, че каквото и решение да бъде взето в този ден, то ще бъде фатално за мнозина.

Действието продължава в съвремието – майка на три деца се буди посред нощ, а седемгодишната ѝ дъщеря Маргрет стои до леглото ѝ. Момиченцето е уплашено, защото мисли, че е чуло шум в къщата, а майката става да провери само за успокоение на дъщеря си. Тази клиширана и често използвана сцена, излязла сякаш от пореден криминален холивудски филм, всъщност е така добре написана, че извика у мен физическо усещане за страх.

Няма да ви изненадам – убийство има, ала че най-зловещият елемент от него е кой става негов неволен свидетел. Маргарет не само преживява най-големия кошмар – който ми се иска да вярвам, че е възможен само във фикционалните сюжети, – а трябва и да се връща отново и отново към въпросната нощ. От нейните показания зависи колко бързо ще бъде заловен извратеният престъпник и съответно предотвратяването на бъдещи зверства. Крехките плещи на момичето удържат непосилно тежкия товар и тя малко по малко помага на полицията в хода на едно безкрайно сложно разследване.

Честно казано, не си падам по ужасите и се надявах акцентът да се прехвърли от бруталността на престъплението към изследването на объркващите улики и психологията на престъпника и жертвата. Желанието ми бе удовлетворено, при това на ниво, което вече си мислех, че само Ю Несбьо може да ми предложи. Ирса Сигурдардотир обаче не отстъпва значително на любимия ми скандинавски автор по увлекателен стил на писане, интелигентно замислена фабула и вплитане на куп странични на пръв поглед нишки, които постепенно образуват цялостната картина.

Ирса Сигурдардотир (снимка: vb.is)

Сюжетът е многопластов и петстотинте страници са точната мярка за отделяне на достатъчно внимание на всеки от главните герои. Фрея е детска психоложка, която се включва в случая заради малката Маргарет. Паметта не е лишена от субективност – твърдение, което е още по-валидно при малчуганите. Ето защо работата на полицията няма да доведе до нищо, ако не се установи партньорство с „Къщата за деца“ – мястото, където в Исландия се разпитват жертви на насилие между три и половина и осемнайсетгодишна възраст. Нямаше да е така сложно, ако Фрея не се познаваше с главния разследващ – следовател Хюлдар. Лични и професионални отношения се преплитат по не съвсем благоприятен начин и поставят перфектната основа за развиване на връзките в следващите части от поредицата.

Държа да отбележа, че преводът на Айгир Сверисон, заедно с редакцията на Мария Чунчева са великолепни, както и цялостната работа по изданието. Бележките под линия, които често ме отегчават до смърт, тук бяха страшно интересни и разкриваха любопитни частички информация за Исландия. Адаптацията на корицата е на Живко Петров и улавя най-зловещия детайл от повествованието. Едно голямо браво за екипа!

Ако ви се потапя в книга, която ще разлиствате до късно нощем, ангажираща цялото ви внимание и оставяща ви с пръст в устата на финала, то „ДНК“ е за вас. Тайните се разкриват пласт след пласт, а ако мога да си направя един цялостен извод след прочитането ѝ на един дъх, то е, че всяко действие има своите последствия. Понякога те закъсняват, струва ни се, че ще ни се размине, и точно когато най-малко очакваме, брънките, навързвали се с хода на времето и събитията, се заключват в съдбовен възел.

Ако моята препоръка за романа не е достатъчна, доверете се поне на Джеймс Патерсън, който казва:

Лесно е да се разбере защо толкова хора обичат книгите на Ирса. Те са впримчващи, иноваторски и вълнуващи!

Можете да поръчате тази книга от Ozone.bg с безплатна доставка и 10% отстъпка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката ви.